Роуз Траян – Viceversa

Държим света в дланите си и се отчуждаваме от себе си. Цветята увяхват отвътре, докато градът мълчи. Спомняме си отдавна забравена песен в новите стихове на Роуз Траян.  Александър Арнаудов    * казват че една бримка винаги следва друга дали […]

Роуз Траян – Катастрофи

Пристрастени сме към времето, в което сме сами. Тогава само сянката на мълчанието запълва живота ни. Есента е вече към края си и се стича по ръцете ни като зима. Съзнанието е негатив на спомени в новите стихове на Роуз […]

Роуз Траян – Най-хищните птици са дните ни

„Не ме обичай, на запад няма любов“ – завършваме днешните публикации в списание „Нова асоциална поезия“ с хищните/апокалиптичните тъги, носталгии, птици и дни на Роуз Траян – поет и независим български режисьор, понастоящем живеещ и работещ в Париж, където днес […]

Роуз Траян – Последната цигара време

Сърцето е легло, декември е чуплив, а в Париж е толкова дъждовно тези дни – представяме ви чувствената, екзистенциална поезия на Роуз Траян, поредна нейна публикация в нашето електронно издание. Авторката, която е родена в Балчик, се занимава с кинорежисура […]

Роуз Траян – Черното не отива на всеки

* Аз съм черната котка пресичаща живота ти. Завърти се три пъти и си тръгни или остани и ме обичай с всичките си суеверия. Черното не отива на всеки.   * имам десетки белези, които каза, че ще махнем заедно. […]

Роуз Траян – Terminus

* Ти си птицата на ръката ми. Аз съм счупеното ти крило.   Terminus Ако устните ти са релси, то Париж е просто гара, забравила отдавна да свери часовниците в самотните легла на стаите си. Последна спирка: около лява гърда. […]