Любов или глад по вечност – сърцето всяка вечер ни чака, свило ангелските си криле на балкона до саксиите с цветя. Тези, които ни обичат, ни извикват към живот от нищото, сътворявайки ни от собствената ни кал с последните стихове […]
Градината на света е равновесие на мека светлина и непрогледен мрак. Тъмната река на всичките ни години търпеливо дълбае коритото си във времето и разнежва до смърт безбрежното море на вечността, в което се влива. С удоволствие ви представяме апокалиптичните […]
Женихите ще погребат Итака, но през морето пътува Мария и спасява удавници. Цигарите ни са светулки, а думите – гълъби, които знаят как да умират и да летят. Продължаваме отвъд Вратата на Крилете на желанието на електронно списание „Нова асоциална […]
Смъртта е статистика на човешката (не)достатъчност, а животът е само аванс. Градските улици протягат ръце в сивото утро, натам, където нямат имена и вечността е пролетно сърцебиене в най-новите стихове на Рени Васева на асоциалните майски страници на нашето електронно […]
Слизаме в ада на спасението си. Идваме от вечността и покълваме в земята като дюна. Давим сенките си в морето, за да молим слънцето още да свети в новите стихове на Рени Васева. Александър Арнаудов * Бетонът грубо […]
Уличната лампа чертае пътя към вкъщи. Светим в мрака с последната си цигара. Мъглата е праисторията на света в дебютната публикация на Рени Васева, в пролетното тайнство на мартенския брой на списание „Нова асоциална поезия“. Успех и на добър час! Александър […]