Рени Васева – Някои катастрофи са неизбежни

Чуваме костите на мъртвите под стъпките си. Зимният вятър говори като призрак. Градът се слива с небето в поезията на Рени Васева.    Александър Арнаудов     * Под стъпките ми костите на мъртвите блажено пеят. Така си мисля аз […]

Рени Васева – Пощальонът винаги звъни два пъти

Някакви думи прииждат във мрака, пенливи бързеи, неочаквани. Сякаш жива вода отмива в очите ни стогодишна тъга, дето тъне на дъното като есенна кал – меланхолно дълбока, елинпелиновска. Жал като съхнеща шума се натрупва, препъва ни и изгазване няма, и […]

Рени Васева – Офелия

Времето е замлъкнала камбана. Вторачваме се в смъртта и отплуваме навътре в света. Зачеваме любов в текстовете на Рени Васева.    Александър Арнаудов   * Нарича ли Хамлет своята Офелия курва? Виж, вън воали подмята в мастиленосиньо щедрата вечер, а […]

Рени Васева – Чудовище

Всеки отглежда чудовище в себе си. Небето поляга заедно с нас в съня ни. Усещаме болката и затова съществуваме в стиховете на Рени Васева.  Александър Арнаудов    * Сега, като казваш, че много ти липсвам, си спомням Червената шапчица. Във […]

Рени Васева – Рибите

Морето пълни ръцете ни с живот. Тишината удря двете ни слепоочия. Измиваме раните на Бог в поезията на Рени Васева.  Александър Арнаудов    * Днес рибите за първи път видяха небето и отчаяно се влюбиха в него. Показваха нежни главици, […]

Рени Васева – Заличавам

Заличаваме времето от небето. Снегът засипва земното притегляне на сърцата ни. Бог изтрива очертанията ни в калта в новите стихове на Рени Васева.  Александър Арнаудов    * Небесата проблясват във локвите. Сини. А после ослепяват от жал. Само поетите могат […]

Рени Васева – Мъглата на света

Потъваме в мъглата на света и сърцето ни умира. Очертанията са само призраци на самота. Тишината мълчи разпъната на кръст в новите стихове на Рени Васева.  Александър Арнаудов    Реквием 1 Очертания в мъглата: призраци на самота, къщи, чиито покриви […]

Рени Васева – Кал

Любов или глад по вечност – сърцето всяка вечер ни чака, свило ангелските си криле на балкона до саксиите с цветя. Тези, които ни обичат, ни извикват към живот от нищото, сътворявайки ни от собствената ни кал с последните стихове […]

Рени Васева – Градината

Градината на света е равновесие на мека светлина и непрогледен мрак. Тъмната река на всичките ни години търпеливо дълбае коритото си във времето и разнежва до смърт безбрежното море на вечността, в което се влива. С удоволствие ви представяме апокалиптичните […]

Рени Васева – Вратата

Женихите ще погребат Итака, но през морето пътува Мария и спасява удавници. Цигарите ни са светулки, а думите – гълъби, които знаят как да умират и да летят. Продължаваме отвъд Вратата на Крилете на желанието на електронно списание „Нова асоциална […]