Времето е замлъкнала камбана. Вторачваме се в смъртта и отплуваме навътре в света. Зачеваме любов в текстовете на Рени Васева. Александър Арнаудов * Нарича ли Хамлет своята Офелия курва? Виж, вън воали подмята в мастиленосиньо щедрата вечер, а […]
Всеки отглежда чудовище в себе си. Небето поляга заедно с нас в съня ни. Усещаме болката и затова съществуваме в стиховете на Рени Васева. Александър Арнаудов * Сега, като казваш, че много ти липсвам, си спомням Червената шапчица. Във […]
Морето пълни ръцете ни с живот. Тишината удря двете ни слепоочия. Измиваме раните на Бог в поезията на Рени Васева. Александър Арнаудов * Днес рибите за първи път видяха небето и отчаяно се влюбиха в него. Показваха нежни главици, […]
Заличаваме времето от небето. Снегът засипва земното притегляне на сърцата ни. Бог изтрива очертанията ни в калта в новите стихове на Рени Васева. Александър Арнаудов * Небесата проблясват във локвите. Сини. А после ослепяват от жал. Само поетите могат […]
Потъваме в мъглата на света и сърцето ни умира. Очертанията са само призраци на самота. Тишината мълчи разпъната на кръст в новите стихове на Рени Васева. Александър Арнаудов Реквием 1 Очертания в мъглата: призраци на самота, къщи, чиито покриви […]
Любов или глад по вечност – сърцето всяка вечер ни чака, свило ангелските си криле на балкона до саксиите с цветя. Тези, които ни обичат, ни извикват към живот от нищото, сътворявайки ни от собствената ни кал с последните стихове […]
Градината на света е равновесие на мека светлина и непрогледен мрак. Тъмната река на всичките ни години търпеливо дълбае коритото си във времето и разнежва до смърт безбрежното море на вечността, в което се влива. С удоволствие ви представяме апокалиптичните […]
Женихите ще погребат Итака, но през морето пътува Мария и спасява удавници. Цигарите ни са светулки, а думите – гълъби, които знаят как да умират и да летят. Продължаваме отвъд Вратата на Крилете на желанието на електронно списание „Нова асоциална […]
Смъртта е статистика на човешката (не)достатъчност, а животът е само аванс. Градските улици протягат ръце в сивото утро, натам, където нямат имена и вечността е пролетно сърцебиене в най-новите стихове на Рени Васева на асоциалните майски страници на нашето електронно […]
Слизаме в ада на спасението си. Идваме от вечността и покълваме в земята като дюна. Давим сенките си в морето, за да молим слънцето още да свети в новите стихове на Рени Васева. Александър Арнаудов * Бетонът грубо […]