Везните без полет никога няма да са равни. Търсим причината да обичаме над кукувичето гнездо на света със септемврийските стихове на един от най-талантливните и своеобразни автори на Нова асоциална поезия – Райна Вакова. * Самовглъбението, самовнушението и самоуспокоението […]
В субтилно трансгресивните стихове на Райна Вакова „мирише на сън и диви ягоди“, докато в ексцесните им подмоли ставаме свидетели на очарователни убийства. * След убийството на спящия човек запя славей, миришеше на сън и диви ягоди… На сянка […]
С удоволствие, в апокалиптичния танц и на тази свирепа & жадна за живот пролет, ви предлагаме оригиналната, истинска и силна като гръмотевичен облак, влизащ в стаята ни, поезия на Райна Вакова. * излизам от своята кожа за кратко колкото […]
Светът вали над мъртвите ни стихове и възкръсваме в забравения гроб на сърцето. От голямата си, глухоняма любов. С удоволствие ви представяме най-новите стихотворения на Райна Вакова в слънчево студения февруарски брой на списание Нова асоциална поезия. * Църквата […]
Поетите крепят света на рогата си и само кървавите изригвания на топлите ни сърца, докато поделяме глада си отвъд, могат да предизвикат земетресение. С удоволствие ви представяме апокалиптичните, зимни стихове на Райна Вакова, когато в пет и в нас е […]
Не е на седмото небе домът на думите и затова щом едновременно видим златната рибка – мълчим. Когато идва зимата, сънят на времето започва да лае и керваните на сърцето ни спират, за да потънат очите им в пустинята на […]
Старците имат часовници, постоянно ги гледат, но не бързат. Само Апокалипсисът идва навреме в чудесните нови стихове на Райна Вакова, един от любимите автори на Нова асоциална поезия от гр. Плевен. Навреме Той е пастир на неродените звезди. Седи […]
Времето, което ни разделя, няма имена и използва нашите. Сърцето ни е мистичен дим, който като змия гони таралежа на надеждата и изчезва безследно в небето. С радост ви представяме най-новите стихове на един от най-интересните, своеобразни и талантливи автори […]
Поезията на Райна Вакова е такава, че сме убедени – за нея Хайдегер би написал есе. Органичният ѝ, неподправен романтизъм се превръща в истински „дом на битието“ дори и в радикално отчужденото ни от него съвремие. * Не знам. […]
Последните думи на зимата не са за сбогом, а са среща с нас. Водата помни жаждата и звездите са неразпродадени в най-новите стихове на един от най-своеобразните и талантливи автори на Нова асоциална поезия – Райна Вакова от гр. Плевен. […]