Райна Вакова – Гилотина

След толкова живот, празнота и радост за нищо конкретно, любовта ни учи на щастие. Бавно, убийствено и завинаги. Поезия като януарски вятър, гилотина търсеща главата си сред зимните многоточия на нашето електронно списание.   * Моя вятър е друг. Търкаля […]

Райна Вакова – Революции

Никога не е имало революции, само безкрайна поетика на поражението. Хората вървят покорно към края на света след бездомното куче на живота и не смеят да го погледнат в очите. С удоволствие ви представяме последните стихове на Райна Вакова сред […]

Райна Вакова – Везни

Везните без полет никога няма да са равни. Търсим причината да обичаме над кукувичето гнездо на света със септемврийските стихове на един от най-талантливните и своеобразни автори на Нова асоциална поезия – Райна Вакова.   * Самовглъбението, самовнушението и самоуспокоението […]

Райна Вакова – Убийството на спящия човек

В субтилно трансгресивните стихове на Райна Вакова „мирише на сън и диви ягоди“, докато в ексцесните им подмоли ставаме свидетели на очарователни убийства.   * След убийството на спящия човек запя славей, миришеше на сън и диви ягоди… На сянка […]

Райна Вакова – Облаци

С удоволствие, в апокалиптичния танц и на тази свирепа & жадна за живот пролет, ви предлагаме оригиналната, истинска и силна като гръмотевичен облак, влизащ в стаята ни, поезия на Райна Вакова.   * излизам от своята кожа за кратко колкото […]

Райна Вакова – Дубльори

Светът вали над мъртвите ни стихове и възкръсваме в забравения гроб на сърцето. От голямата си, глухоняма любов. С удоволствие ви представяме най-новите стихотворения на Райна Вакова в слънчево студения февруарски брой на списание Нова асоциална поезия.   * Църквата […]

Райна Вакова – В пет е вече тъмно

Поетите крепят света на рогата си и само кървавите изригвания на топлите ни сърца, докато поделяме глада си отвъд, могат да предизвикат земетресение. С удоволствие ви представяме апокалиптичните, зимни стихове на Райна Вакова, когато в пет и в нас е […]

Райна Вакова – Домът на думите

Не е на седмото небе домът на думите и затова щом едновременно видим златната рибка – мълчим. Когато идва зимата,  сънят на времето започва да лае и керваните на сърцето ни спират, за да потънат очите им в пустинята на […]

Райна Вакова – Навреме

Старците имат часовници, постоянно ги гледат, но не бързат. Само Апокалипсисът идва навреме в чудесните нови стихове на Райна Вакова, един от любимите автори на Нова асоциална поезия от гр. Плевен.   Навреме Той е пастир на неродените звезди. Седи […]

Райна Вакова – Времето, което ни разделя

Времето, което ни разделя, няма имена и използва нашите. Сърцето ни е мистичен дим, който като змия гони таралежа на надеждата и изчезва безследно в небето. С радост ви представяме най-новите стихове на един от най-интересните, своеобразни и талантливи автори […]