Стъпките ни кънтят и се разделяме на всеки ъгъл. Реката на времето изглажда страховете ни. Любовта ни е потънал град в поезията на Радка Миндова. Александър Арнаудов * Любовта ни е потънал град, в който още кънтят стъпките ни, […]
Времето е сгушено в сянката ни. Животът е безкраен като дните. Намираме страха в съня си с поезията на Радка Миндова. Александър Арнаудов Завръщане Скърца портата – гласът на баба някой пак е крал от крушите някой е обрал […]
Отдръпваме се от огледалото. Вирусът е нашата самота. Сваляме маската на света и се заразяваме от себе си в източните пиеси на Радка Миндова. Александър Арнаудов * опасен вирус едни слагат маски други ги свалят * бързи тестове […]
Учим се как да затваряме вратата между две измерения. Вдишваме и животът ни подминава. Душата сама се прегръща в новите стихове на Радка Миндова. Александър Арнаудов Първо се влюбихме в лятото щом зараснаха ожулените ни колене започнахме да раняваме […]
Представяме ви най-новите стихове на един от най-обичаните и талантливи автори на списание „Нова асоциална поезия“ – Радка Миндова. Всички пътища водят към Рим, но всички улици – към сърцето. Улици Обичам всички тихи улици, по които се чува […]
Дъждът не спира да вали в старите ни обувки и това е вселенският потоп. Но всяка нощ Тя се хвърля от очите ни и ни спасява. За нас е удоволствие да ви представим нови стихове и хайку от Радка Миндова […]
С радост ви представяме най-новите стихове на Радка Миндова – силна и убедителна като хлътналите гробове на очите, възкръснали в другия живот, в който ще се познаем по погледа и ще бъдем щастливи. ден на труда… жриците на любовта […]
Радостни сме да приветстваме отново поезията на Радка Миндова на страниците на нашето електронно списание. Авторката е родена през 1961 г. в гр. Сливен и е икономист по образование. През 2011 и 2014 г. нейни творби печелят първи места в […]
Септември Празни гнезда са очите ми ако не срещат твоите със птици пълни. Точно време Toй слага на ръката й часовник. С поглед на ценител тя поглежда него и часовника без да подозира че нейното време вече тече. […]