Павел Веселинов – Различни библиотеки

Различни библиотеки В читалището съм. Чета някакво списание, когато долавям движение отвън. Вдигам поглед. Пред прозореца едно хлапе скача на един крак в равният, ненъкърнен още от стъпки, сняг. Първо три пъти с левия, после два пъти с десния, губи […]

Саня Атанасовска – Неродени деца

Взимаме душата на стария град и изчезваме като дима от комините.  Думите са минно поле в празните къщи. Представяме ви авторски превод на български на стихове от четвъртата стихосбирка на македонската поетеса Саня Атанасовска „Шафран Мой“. Александър Арнаудов    Старият […]

Стойко Русев – Мъртви стихове

Цикълът на насилието ни разпръсква над облаците. Ние сме нищото в погледа. Смъртта е предостатъчно в новите стихове на Стойко Русев.  Александър Арнаудов    Творец Искам да съм Поглед през прозореца в снежен ден Когато те попитат „Какво мислиш?“ да […]

Радка Миндова – Колене

Учим се как да затваряме вратата между две измерения. Вдишваме и животът ни подминава. Душата сама се прегръща в новите стихове на Радка Миндова.  Александър Арнаудов   Първо се влюбихме в лятото щом зараснаха ожулените ни колене започнахме да раняваме […]

Георги Славов – Колко тежко е небето

Небето тежи, когато е дадено насила. Неспособни сме да станем спомени. Откриваме самоубийството за последен път в новите стихове на Георги Славов.  Александър Арнаудов    Срам и размишления Падаш като дъжда На колене и на пръсти едновременно Кое е по-достойно […]

Красимир Вардиев – Някъде отвъд

Думите са куршуми, които избухват само в сърцето. Мъртвото вълнение в стомаха ни напомня, че винаги е август. Преминаваме някъде отвъд в света на Красимир Вардиев.  Александър Арнаудов    Отново август Мъртвото вълнение В стомаха ми Ще ме изхвърля Отново […]

Спаска Гацева – Извинете, че не умрях

Цветята проговарят с небесните хора. Небето е уморено и спи в ръцете ни.  Търсим входа и изхода от себе си в новите стихове на Спаска Гацева.  Александър Арнаудов    НАДЕЖДАТА разбридах я боядисах преждата в зелено изплетох си светофар и […]

Весислава Славова – Витрини

Забравяме собственото си име и несъвършенства. Мълчим заедно с нощта. Търсим своята усмивка в най-новите източни текстове на Весислава Славова.  Александър Арнаудов    Витрини Спирам пред магазин на известна марка за облекла, за да изтрия размазаното червило – последна следа […]

Габриела Цанева – Губя слънцето

Губим слънцето в очите си и потъваме в ръцете му. Мъглата капе от света и търси човека. Проглеждаме в новите стихове на Габриела Цанева. Александър Арнаудов    * Слънцето потъва зад ръба на Витоша като острие в ножница. Блести – […]

Божидар Пангелов – Върхът на показалеца

Да търсиш и намираш връзка между елементите на превъплъщението, да схванеш тоталното отдаване и изначалния копнеж по цялостност „и всяко тяло е до друго / в едно преобразувано“, във фината поетика на Божидар Пангелов е също изкуство, както изкуството на […]