София Йорданова – Винаги съм в нищото

Времето е тиранин, който отброява дните до края. Собствените ни мисли ни убиват и оставят само гибел след нас. Изписваме името си на нова страница в стиховете на София Йорданова.  Александър Арнаудов   * времето е тиранин, отброяващ годините на […]

Ерик Давидков – Кръст

Времето изравни живота ни на нула. Когато гледаме звездите, откриваме само кръст и самота, от която кървим. Виждаме отражението си в тъмнината и в новите стихове на Ерик Давидков. Александър Арнаудов   Сянка на плод взето от уроците на невидимия […]

Маргарита Черникова – Руска рулетка

Времето нахлува като вятър и носи смъртта ни. Листата по дърветата са души на мъртви птици, които ни изпращат отвъд. Изгубени сме в полята от трупове в новите стихове на Маргарита Черникова.  Александър Арнаудов   Тя Изпита смелостта на мнозина […]

Веска Георгиева – Победих пътя

Запълваме празнотата в сърцето си с вечността. Оставяме живота и свободата на небето, което е езеро без дъно. Заспиваме върху крилата на птиците в дебютната публикация на Веска Георгиева на страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“. Успех и на добър […]

Ейми Пехливанова – Звездите са на плюнка разстояние

Целият ни свят е най-далечната точка, до която мислите ни стигат. Там където е тъмно се превръщаме в светлина и се събираме в общото ни тяло на небето. Правим си гроб, за да прекараме в него живота си в дебютната […]

Георги Бутраков – Всичко пас

Слънцето умира и го погребваме в себе си. Луната изтича в канала, докато подминава нощите, когато сме сами. Днес и утре са близанаци, и животът неумолимо се повтаря като вечна смърт в стиховете на Георги Бутраков.  Александър Арнаудов   * […]

Ивайло Василев – Това което наричат самота

Времето няма значение, когато животът се превръща в това, което наричаме самота. Съзерцаваме всичките си спомени със затворени очи и разбираме, че те са единственото спасение. Оставаме безкрайно сами, но щастливи в новия разказ на Ивайло Василев на страниците на електронно […]

Людмила Петрова – Пръст от пръстта

Времето е смъртта ни, а смисълът на вечността е да се върнем обратно в пръстта, от която сме дошли. И да възкръснем като себе си в най-новите зимни стихове на Людмила Петрова.  Александър Арнаудов    Житейска равносметка „Опитвам се да светя […]

Ася Палева – Пашкул

Болката в този живот разцъфва като кървава роза в следващия. Разпъваме пашкула й и потушаваме огъня на самоунищожението с молитви. Смирението е единственото, което ни остава, след като сме били себе си, в новите стихове на Ася Палева.  Александър Арнаудов  […]

Саня Табакова – Снежни градини

Смисълът на живота знаят само децата, които сме били. Ние сме го забравили и чакаме да ни го каже отново смъртта. С удоволствие ви представяме най-новите стихове на поета, преводач, издател и музикант – Саня Табакова, носител на Националната награда на […]