Слави Томов – Небесната пошлост

Ако въпросът е, как щеше да пише Жан Жьоне, ако беше хетеросексуален и от Бургас, то отговорът несъмнено би бил Слави Томов. Предлагаме ви нова свръхдоза бароков неодекаденс директно във вените от един от най-талантливите и скандални автори на Нова […]

Марин Маринов – Вкопани в сънната трева

Вкопани в сънната трева остаряваме със своите мъртви, но неизменната звезда от сънищата ни ще ни приюти и приласкае.  Да останем в света – какво безмилостно усилие… В последния ден на ноемврийския брой 15 на списание „Нова асоциална поезия“ продължаваме […]

Ива Спиридонова – В естествения климат на телата

Времето спира да се връща при нас и всички пътища ни подминават, когато възкръсваме в тишината. В естествения климат на телата се раждат думите, които живеят вместо нас. Сърцето е мъртво в новите стихове на редактора и водещ на апокалиптичните […]

Виктор Иванов – Смърт в София

Пишем все по-рядко и все по-често отлитаме към поредната си смърт. В София. Представяме ви новите стихове на Виктор Иванов, докато смъртта ни раздели с Нова асоциална поезия.   поет голям в стиховете малък в живота   поредната смърт се […]

Олеся Николова – Вече не съм

Нощите ни давят в собствените ни зависимости. В празните улици намираме отчаяние и надежда, което е едно и също. Представяме ви нова проза от Олеся Николова в апокалиптичната слънчева зима на бр. 15 на списание „Нова асоциална поезия“. Александър Арнаудов    […]

Петър Канев – Задушница

Българският Великден започва със Задушница за мечтите и сърцето ни, което вечно бие в мрака на поднебесната ни родина. Представяме ви най-новите стихове на д-р Петър Канев – по-дарк, брутален и есхатологичен от всякога. Продължаваме отвъд – когато надеждата е […]

Георги Бутраков – Нека имената ни бъдат забравени

Потъваме в спомените за това, което можехме да бъдем. Чакаме последния изгрев сами. Разбираме, че сме обречени, когато мечтаем в новата публикация на Георги Бутраков в ноемврийския брой 15 на списание „Нова асоциална поезия“. Александър Арнаудов   „What’s lost can never […]

Георги Славов – Вишни

В тъмнобялата нощ събираме в очите си сладки, тежки звезди като вишни. И това е началото на всичко несънувано. Представяме ви най-новите стихове на младия поет и журналист от вестник „Монитор“ – Георги Славов, който подготвя за печат втората си […]

Бистра Иджома Окереке – Белязана

Любовта и самотата в нея, небето като продължение на сянка, черното и бялото в сивотата на света… Адът е там, където те няма. И където аз съм. Представяме ви новите стихове на младата българска актриса Бистра Иджома Окереке. Ива Спиридонова […]

Невена Борисова – Диалог на мизантропи

Поляната на старостта е почти безлюдна. Под пластовете на човешкото откриваме детски спомени. Всички сме облаци без строй в новите стихове на Невена Борисова.  Александър Арнаудов    Диалог на мизантропи Повечето хора не са добри, нито лоши. Повечето са по […]