Спаска Гацева – Сълзата

Сълзите пробиват очите ни. Търсим съществуването си в небе без окови. Прегръщаме чудото в новите стихове на Спаска Гацева.  Александър Арнаудов   Сълзата Пробила ситно сито – окото на човека, роса – отвътре, езерце – отвън. Един от нея ще […]

Мария Стоянова – Животът е подаяние

Балансираме към смъртта по нишката на неизживяното. Животът е подаяние, докато намираме сътворение в любовта. Издишваме думите в новите текстове на Мария Стоянова. Александър Арнаудов   вкъщи е обичайното котката се припича на слънце на креслото в което те няма […]

Велислава Кандова – Черни сандали

Изкачваме стълбата на живота, за да намерим любовта на мястото на Бог, но всяка нощ се връщаме в него и търсим залеза. Тръгваме към светлината с черните си сандали в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов   Черни сандали […]

Георги Славов – Луната е република

Влизаме за първи път в последната си битка. Езиците ни са създадени от различна материя. Когато всяка вечер се прибираме с уморени капиталистически стъпки, по радиото пускат Тайната вечеря. Представяме ви най-новите стихове на поета и журналиста Георги Славов. Александър […]

Боряна Богданова – Няколко предходни залеза

Любовта е предходни залези, докато земята се слива с небето. Отпиваме от океана им и светът полепва по телата ни. Луната залязва като слънце в новите стихове на Боряна Богданова. Александър Арнаудов   любовта е когато отпиваш от океана и […]

Весислава Савова – Пачуърк на новия ми живот

Порастваме и не остаряваме в новия си живот. Дните отминават, но любовта остава и улавя порива на вятъра. Отнасяме се в измислен свят, който сътворява реалността в новите текстове на Весислава Савова.  Александър Арнаудов    Септември … Пораснах, но не […]

Десислава Славова – Разрези

Животът се изплъзва от контрол, когато се случва в някой друг. Езикът е безсилен да назове липсите. Телата съществуват само в тленността, душите – в измеренията на болката. Любовта е страдание, което ни държи живи в най-новите стихове на Десислава […]

Петър Канев – Човешки свят

Честни като рисове разкъсваме себе си в човешкия свят, в който не си заслужава нито да се живее, нито да се умре. Духовете на Пейчо Пейчев, Платон и Сид Вишъс задават правилните въпроси за проклетите отговори с новите стихове на […]

Надежда Тошкова – Болка да съм

Безкрайността, скрита в другия като мярка за съществуване. Пътищата, по които можеш да стигнеш само до себе си. Животът като баланс и мотив да се откриеш. Като болка. Всички тези теми – в най-новите стихове на Надежда Тошкова. Ива Спиридонова […]

Бистра Окереке – Движи се само сърцето

Скръбта робува на миналото, настоящето е липса. Когато не ни боли, забравяме, че всъщност умираме. А болката е статично съществуване, в което само сърцето продължава своя ход към смъртта в новите стихове на актрисата Бистра Окереке. Ива Спиридонова   * […]