Надежда Тошкова – Разстояние

От предопределеността на случайните срещи до неслучайно преглътнатите или изплакани сълзи – една история за думата, в която се събира всичко – любов. История, разказана от най-новите стихове на Надежда Тошкова, която предстои да ни изненада приятно с дебютна книга […]

Надежда Тошкова – Пръст в многоточията ми

Пръстът в многоточията на думите пренаписва ритъма на сърцето, а неговата единствена вяра е любов. Всичко това –  в най-новите стихове на Надежда Тошкова. Ива Спиридонова   * Олтарът за теб е ешафод за мен. Вярата ни е една и […]

Надежда Тошкова – Езерото на забравата

Омагьосаният кръг на сезоните е вечността на възраждащата се и недостигана любов, а екзистенциалните кризи и поетичната лудост понякога са единственият начин да бъдеш отвъд езерото на забравата. На Възкресение Христово пролетният брой 10 на списание „Нова асоциална поезия“ продължава […]

Надежда Тошкова – Историята в себе си

Най-новите стихове на Надежда Тошкова разказват история, завършваща в теб самия, където никога не си сам, защото си с този, без когото не можеш. Прочетете я. Ива Спиридонова   * Само онзи, когото обичаш, може да ти подари самота.   […]

Надежда Тошкова – Щастието е контрабанда

Надежда Тошкова смята, че като личност напълно отговаря на името си. Вижда първо човечността у хората и след това маските. И предпочита да пише точно за това – какво притежава всеки един от нас отвъд видимото. Ива Спиридонова   „БЕДНИ […]

Надежда Тошкова – Живеем в тайните си

Надежда Тошкова е родена на 01.08.1974г. във Велинград. След завършване на средно образование в СОУ „Васил Левски“ в родния си град, продължава с институтско полувисше в колеж за „Външна търговия и международен маркетинг“ към УНСС с квалификация Икономист. По-късно заминава […]

Надежда Тошкова – Формата на ръцете ти

* Сърцето ми има формата на ръцете ти.   * Сълзата е отронено признание, че сърцето е заседнало в гърлото и не успявам вече да плача навътре, нито да пусна думите навън. Листът ми е бял, а очите ми са […]

Надежда Тошкова – Несигурните гънки на ризата

Аз предпочитам да вляза в душата, вместо под кожата.   * потрепва несигурно ризата на една сянка в рамката на една отворена врата, не знае най-желаната прегръдка дали ще означава сбогом или приемане, но я очаква, очаква онези пръсти, които […]