Простотата на битието се крие в сложността на структурата на капките. Смисълът му се таи в причината им. Вода сме. Изтичаме, за да се завърнем покръстени с нова причина за живот. Разказът за отмиването от бреговете на времето и вливането […]
Разговор със себе си пред огледалото в очите ти отсреща, където виждаш само тълпата празни тела. И се питаш – и аз ли съм част от тях? Този и други предесенни въпроси – в най-новите текстове на Надежда Тошкова, специално […]
Новите стихотворения на Надежда Тошкова звучат като притчи на отдавна неизговарян език, този на тишината. Като писма до забравени адреси, където живеем ние. Карат ни да се замислим, преди да продължим по пътя към себе си. Ива Спиридонова От […]
Движението през раните към другия или редим до него, през топографията на сърцата ни, до рани, до болка, докрай… Един нов и интересен поглед към човешките отношения и вътрешния ни свят в най-новите стихове на Надежда Тошкова. Ива Спиридонова […]
Неполучени и неизпратени думи, монолози, търсене на себе си в отпечатъците на времето – единственият виновен на местопрестъплението на близостта. Надежда Тошкова и хоризонта на мислите ѝ във февруарския брой на списание Нова асоциална поезия. Ива Спиридонова Съдба поне […]
Безкрайността, скрита в другия като мярка за съществуване. Пътищата, по които можеш да стигнеш само до себе си. Животът като баланс и мотив да се откриеш. Като болка. Всички тези теми – в най-новите стихове на Надежда Тошкова. Ива Спиридонова […]
Поезията е белег, който сами дълбаем върху душите си, за да се чуем истински. Когато теб те няма, остават само думите, с които пак да те създам. И да напиша себе си. В тебе. Представяме ви най-новите стихове на Надежда […]
Смъртта в сока от череши, като очакване и целувка. Смъртта, която живеем в дните си. И, въпреки нея или тъкмо заради нея, продължаваме да сме живи. Пристрастяващите стихове на Надежда Тошкова водят до абстиненция – четете ги в новия брой […]
Нощите са времето, в което живеем така, както искаме. В сънищата сме ние, истински и отвъд реалността. Само там самотата е поносима, защото не съществува. Нямаме нищо друго, освен нощта, нарисувана в новите стихове на Надежда Тошкова. Ива Спиридонова […]
Губим се в тълпа от празни думи, спираме да се чувстваме, да се чуваме също. Любовта ослепява и оглушава. Изходът от болката на нечуването е тишина и пустота. Това ни казва Надежда Тошкова в най-новите си януарски стихове. Ива Спиридонова […]
