Мона Стоянова-Хатиб – Мечките

Сърцето ни узрява за прошка, когато небето падне в краката ни. Чакаме да завали милост и целуваме живота с очите си в новите текстове на Мона Стоянова-Хатиб. Александър Арнаудов   Когато мечките се събудят Имат един мерак – да обичат […]

Мона Стоянова-Хатиб – Февруари

Февруари – нищо друго не ни остава, докато чакаме лятото. Сезоните минават като раздяла, спомените са смъртта на Другия. Оставаме вечни в съня си и в новите стихове на Мона Стоянова-Хатиб. Александър Арнаудов   Раздяла Пускам те от мене Гледах […]

Мона Стоянова-Хатиб – Януари

Януари минава през нас и взима всичко. Търсим надеждата в тъмнината на света. Единствено думите ни връщат към живота в новата публикация на Мона Стоянова-Хатиб. Александър Арнаудов   Кафе и надежда Казват, че от кафето не може да заспиш. Не […]

Мона Стоянова-Хатиб – Тишината е граница

Любовта превръща кръвта на хората в мастило, което пише смъртта ни. Животът неизменно се връща като агония в новите стихове на Мона Стоянова-Хатиб и продължаваме завинаги отвъд. Александър Арнаудов   * Прочети небето и ще усетиш как нощта идва затваря очите […]

Мона Стоянова-Хатиб – Декември

Сърцето е гробище, което пази всички спомени от живота. Когато вече ни няма, се издигаме до птиците и се крием в мъглата на небето. Представяме ви поетичния дебют на Мона Стоянова-Хатиб на електронните страници на списание „Нова асоциална поезия“. Александър Арнаудов  […]