Митко Ламбов – Азбука на рани

Животът ни е една бездомна снимка. Вятърът я убива и спасява спомените от очите на самотата. Светлината нахлува в нас и зачева вечност. Отказваме да бъдем забравени в новата публикация на Митко Ламбов. Александър Арнаудов   ХРАНА Една бездомна снимка, […]

Митко Ламбов – Някъде, където

Търсим спомените си в неизвестното. Всяка крачка е изваяна от мълчание. Произходът ни е самота в новата публикация на Митко Ламбов.  Александър Арнаудов    Някъде, където Ела, да поплачем върху отлитащата нощ и се погалим с повей на копнежи, мемоарите […]

Митко Ламбов – Серийни самоубийци

С удоволствие ви представяме най-новите стихове на хасковския поет Митко Ламбов. Хората са серийни самоубийци, любовта е винаги на два лакътя под поезията, а целта на поета е да порасне в дете. Своеобразен, оригинален и неподаващ се на определения – […]

Митко Ламбов – Писмо 12735920

В отвъдната Светла седмица на списание „Нова асоциална поезия“ ви представяме най-новата непубликувана поема на един от най-добрите и колоритни автори на нашето електронно издание – поетът Митко Ламбов от Хасково. Ако за лудостта ни е тесен животът и кратка […]

Митко Ламбов – Стая

Публикациите в мартенския брой 9 на списание „Нова Асоциална Поезия“ продължават с най-новата поема на един от най-добрите му и интересни автори – Митко Ламбов, чийто дълъг стаж в поезията му позволява да бъде с лекота и по детски неочакван, […]

Митко Ламбов – Синоними на любов

Две нови стихотворения на поета Митко Ламбов от град Хасково, чиято лирична проза представихме в миналия брой на нашето електронно издание. В мълчанието на живота ние сме синоними на любов, а когато смъртта ни раздели, избираме пак да сме един […]

Митко Ламбов – Дъщерята

Митко Ламбов се нарежда в числото на най-своеобразните и силни поети, публикуващи в списание „Нова асоциална поезия“. Авторът е на 46 години, от гр. Хасково. Има една издадена стихосбирка „Бръчките на дъгата“, член е на Пловдивска поетична академия. Има публикации […]

Митко Ламбов – Ponte di Tiberio

Смях в страха Ако ти си лошият клоун – син на езерни поети, защо захвърляш мантията на небето, развенчаваш корен от земя, разлюляваш морето и го правиш корабокрушенец в нозете си, а докато си гид сред щастието храчиш кръв и […]

Митко Ламбов – Агония

24 часа Между лице на точка и гърбове на вселени гледаш като плакат с четирите си кабърчета, заграбваш територии и давиш споделените легло, нерви, залък – в здравословната си пръст и кална самота, Агония.   23 часа Вятър с тридневна […]