Миглена Цветкова – Петъчна жена

Сутрин стиховете заспиват като прилепи с главите надолу и петъчната жена разпределя самотата поравно. Отвъд времето Бог подрежда Вселената и прави място за нас в най-новите текстове на Миглена Цветкова на страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“.   Стихове […]

Миглена Цветкова – Потоп

Преди Вселенския потоп бушува дъждът, „в който с теб не се срещнахме“ и отмива пустинята на живота. Небето пропада, за да изсипе всичко на един дъх в нозете ни – в най-новите стихове на Миглена Цветкова.   * Не дойде […]

Миглена Цветкова – Сталагмит

Лутаме се между световете и търсим дом. В решетките на тялото нахлува пролетен вятър. Откриваме несъвместимост с живота в новите стихове на Миглена Цветкова.  Александър Арнаудов   Сталагмит Живея в пещера от хиляда години. Вече съм статуя. Извайвам профила на […]

Миглена Цветкова – Полет от покрива на нашата къща

Няма нищо по-здраво от стъпките ни в облаците и по-силно от погледа ни вечно взрян в небето. С радост ви представяме най-новите стихове на чудесната млада поетеса от гр. Русе – Миглена Цветкова.   * Очите на онзи мъж бяха […]

Миглена Цветкова – Тишината е мрак

Тишината между нас предвещава зимата, а думите се опитват да премълчат лятото на сърцето. Тя е мрак, който изчезва след изгрева в очите ни, искащи с поглед да прегърнат времето в новите стихове на Миглена Цветкова. Александър Арнаудов    * […]

Миглена Цветкова – Анамнеза

Бог съществува в очите ни, когато се гледаме. Сърцето ни е криогенна камера и пръстите се ронят като скреж. Смъртта е анамнеза на живота в стиховете на Миглена Цветкова.  Александър Арнаудов    * Разширяването на Вселената, Големият взрив и доказателството […]

Миглена Цветкова – Отчуждение

Животът пропада в крясъците на птиците и разбираме, че съществуваме. Сенките ни се отчуждават, докато превърнем себе си в неслучила се среща. Представяме ви дебютната публикация на Миглена Цветкова в декемврийския брой на списание „Нова асоциална поезия“. Александър Арнаудов    Птиците с […]