Мария Стоянова – Ябълки

Краят на света е навсякъде и никъде, а септември ухае на всички неоткъснати ябълки в любовната лирика на Мария Стоянова.   казваш че косите ми винаги ухаят на ябълки да това са всички които не откъснах за да останем голи […]

Мария Стоянова – Нож

Очите ни са подслон за залеза. Всяка нощ преживяваме живота си. Опитваме се да си тръгнем сами от този свят в поезията на Мария Стоянова.  Александър Арнаудов   * коленете ми очертават границата между моето и твоето его докато проникваш […]

Мария Стоянова – Артерията на самотата ми

Прерязваме артерията на самотата си. Разпадаме се в ръцете си, докато сме безсилни да съществуваме. Търсим спасение в новите стихове на Мария Стоянова.  Александър Арнаудов    преряза артерията на самотата ми с ъглите на усмивката си и няма как да […]

Мария Стоянова – Животът е подаяние

Балансираме към смъртта по нишката на неизживяното. Животът е подаяние, докато намираме сътворение в любовта. Издишваме думите в новите текстове на Мария Стоянова. Александър Арнаудов   вкъщи е обичайното котката се припича на слънце на креслото в което те няма […]

Мария Стоянова – Живите ни тела

Губим себе си миг преди раздялата и оставаме отвъд. Изчезваме в самите нас и забравяме да живеем. Неотлъчно до нас върви смъртта в новите стихове на Мария Стоянова.  Александър Арнаудов    любовта ми е хищна птица впива нокти в плътта […]

Мария Стоянова – Нямаме бъдеще

Ангелите падат в очите ни, за да избягат от тъмнината. В неделя погребваме телата си и забравяме своите имена. Опитваме се да надхитрим смъртта в новите стихове на Мария Стоянова.  Александър Арнаудов    кървящата плът на мълчанието някой ден ще […]

Мария Стоянова – Дяволът ще ни венчае

Разминаваме се с времето, което е спряло в страха от умиране. Венчаваме се в изоставен храм и раждаме децата си в  тишината. Нямаме нужда от светлина в новите стихове на Мария Стоянова. Александър Арнаудов    шумолящо разопаковам желанието ти шоколадов […]

Мария Стоянова – Няма пролет

Тръгваме по пътя към дома си, където никой не ни чака, за да раздадем душата си. Есента се разпилява от всяко докосване на зимата и оставаме между времето. Тъгата е очите ни в новата публикация на Мария Стоянова.  Александър Арнаудов  […]

Мария Стоянова – Първа хвърлям камък по душата си

Поезията е думи, които се стичат във вените ни, когато прерязваме на две небето. Пиша, следователно съществувам, ни казва с новите си радикално емоционални и болезнено истински стихове една от най-обичаните авторки на „Нова асоциална поезия“ – Мария Стоянова.   пиша […]

Мария Стоянова – Животът е стръв

Домът ни диша вътре в нас и знае, че няма завинаги. Студът е без посока и значение, в сезона на дните, които замръзват в очите ни. Животът е стръв за смъртта в новите стихове на Мария Стоянова. Александър Арнаудов   […]