Мария Стоева – Пътят сочи безнадеждното

Декемврийското издание на постфасбиндеровата ни рубрика „Love is colder than death“ започва с любовната лирика на Мария Стоева. Пътят ни сочи безнадеждното и щастливи в бездната се питаме – ще пребъдем ли в мрака? И отвъд.   * Не откраднахме […]

Мария Стоева – Посоки

Днешните публикации в електронно списание „Нова асоциална поезия“ започват с апокалиптичните посоки на сърцето на Мария Стоева.  Обичаме се дълго, безпощадно, истински, докато се убиваме, за да сме заедно вечно.   * като разменна монета която твърде дълго си подмятахме […]

Мария Стоева – Нощта

Продължаваме с мистичната любовна нощ на Мария Стоева, в която всяко завръщане чака суетата на бурята. Гибелта е навсякъде, мракът – тук и сега. Само ако излезем извън пределите на времето, няма да можем да се съберем, докато ни раздели […]

Мария Стоева – Докато те чаках бягах

На 14 февруари не можем да не започнем нашите публикации с традиционно хардкор любовната лирика на Мария Стоева – дипломиран философ от град Мадан. Любовта преминава всички граници и е уверена в правотата на всяко безумие, няма нищо по-актуално от […]

Мария Стоева – Сляпата неделя

Мария Стоева е родена на 31.01.1988 в град Мадан. Завършила е философия в Пловдивския университет, както и магистратура – учител по български език и литература.  Има публикации  в  „Нова социална поезия“, а понастоящем публикува стиховете си в електронно списание „Нова асоциална […]

Мария Стоева – Прелиствайки Достоевски

прелиствайки достоевски твърде много прозаичност запалихме огъня аз се топля ти гориш заспивам нежно прелиствайки достоевски цяла нощ се мяташ в пожара на престъпните чувства   пред вратите на ада където не ме чака и дявола дойдох последвах те не […]

Мария Стоева – Изкупление

колко смело пазиш опазената крепост пази сърцето си ще бъде изкупление   една пронизваща тишина кротко обикна самотата няма те празнувам завръщането на думите   свенливи спомени затвориха вратата на сърцето ми аз съм мига на равносметка който няма да […]

Мария Стоева – Пазя спомена като разпятие

и няма нищо две и две не правело четири ден за ден не прави много дни миг смисъл не отнема цялото безсмислие   на път за смелите ти истини полуневинно полуистинско предвиждах пътя когато се блъснаха очите ни   усмивката […]