Марио Стоев-Анхело – Портокали

не вечерям със съвестта си а пия с нея Марио Стоев-Анхело   * в лопатката кори от мандарини и черупки от орехи измитаме Коледа   * и аз си обелих портокал останал от празниците последният малко поизсъхнал беля го и […]

Марио Стоев-Анхело – Коледен джаз

С удоволствие ви представяме коледни стихове на един от аристократите в Нова асоциална поезия – Марио Стоев-Анхело в щастливата декемврийска носталгия на последния брой за годината на нашето издание.   * отрязаха тополите там после с кучето на разходка посядахме […]

Марио Стоев-Анхело – Не съм мост

„Не съм мост, под който ще мине реката ти…“, защото сърцето е най-дълбоката вода, в която всички един ден ще се удавим, (ако се опитаме да перифразираме Библията) „като в огън“.  С апокалиптична нежност и радост ви представяме най-новите стихове […]

Марио Стоев-Анхело – Черните цветя

За нас е удоволствие да ви представим най-новите стихове на един от най-интересните и непредсказуеми автори на нашето списание – поетът Марио Стоев-Анхело, който за пореден път показва, че истинската поезия не признава никакви социални и асоциални граници. Тя просто […]

Марио Стоев-Анхело – Ножът на желанието

Представяме ви най-новите стихове на Марио Стоев-Анхело, един много истински поет от гр. Ботевград, който по време на четенето на НАСП там ни показа, как се плаче и кърви, докато се чете поезия и че духът на Емили Дикинсън е […]

Марио Стоев-Анхело – Облаци

Когато душата тъче по стана на душата, облаците се трупат по белия лист. За нас е удоволствие да ви представим най-новите стихове на един от най-добрите поети в нашето издание – Марио Стоев-Анхело, който ще имате възможността да чуете за […]

Марио Стоев-Анхело – Сол

И когато обича, и когато мрази, Марио Стоев го прави с много любов. Така пише и страхотната си поезия, в която няма бряг / и последният ред отвъд смъртта,времето, вечността и живота „ще е за Тебе“.   * два чувала […]

Марио Стоев-Анхело – Разпънати

Представяме ви най-новите стихове на един от най-добрите поети в асоциалното литературно движение на България – Марио Стоев-Анхело – радикално концентрирани в себе си като ядрен взрив от емоции, след които няма да оцелее нищо, освен сърцето, което единствено ще […]

Марио Стоев-Анхело – Дума и нож

Думите са ножът на живота, с който ни пробожда право в сърцето. И нищо друго не е нужно, за да живеем/умрем в тази поезия. Представяме ви чудесните нови стихове на Марио Стоев-Анхело, който като всеки истински поет с този нож […]

Марио Стоев-Анхело – Как се прегръщаш сам

Представяме ви новите стихове на един от най-своеобразните и колоритни поети в Нова Асоциална Поезия – Марио Стоев-Анхело. Безкрайно себе си, безкрайно ярък, както в интровертния си лиризъм, така и в пълнотата на силата на по-радикалните си поетични жестикулации. Истински […]