Върху мъха златист на повалените дървета расте истинската поезия. Един от най-силните и любими автори на нашето издание тези дни спечели поетичния конкурс, организиран от българската диаспора в гръцката столица Атина. Честит заслужен успех от името на цялата ни редакция […]
Публикациите в септемврийския 13 брой на електронно списание „Нова асоциална поезия“ завършват в апокалиптична жажда по вечното лято на прага на есента и зимата със стиховете на един от най-добрите маринисти не само в съвременната българска лирика – Марин Маринов. […]
Сърцето на всемира е младо и всичко е наблизо, когато прекрачиш през небето и се върнеш в себе си. С удоволствие ви представяме новите стихове на Марин Маринов – най-големият средиземноморски български поет, който безпощадно показва, че в модерната поезия […]
От сън в сън се търсим в цветовете на морето. И сърцата ни като вълни потъват в тъмния блус на есента. „Друго не остана, освен смиреното изкачване до стария параклис“ Представяме ви най-новите стихове на Марин Маринов, един от най-силните […]
За кратко време Марин Маринов се наложи като един от водещите автори на Нова асоциална поезия. За нас е удоволствие да ви предложим най-новите му стихотворения в края на Светлата седмица и априлския брой в средата на зимата на нашето […]
Да, не е краят, когато е синьо и така остава. Един млад поет, Марин Маринов в Зимата на Вивалди! Божидар Пангелов ДИАГНОЗА Този болен град, удавен в мъглата – град на усмирителните ризи. Като карамфил в нозете на мъртвец […]
Това е мистична поезия, всичко ти е пред очите, а сърцето ти търси и намира още и още. Етина Етина Прекрасен пасторал. Съвършен романтизъм. Тери Златарева Брилянт. Абсолютна средиземноморска поезия. Божидар Пангелов ЕСЕННА ПЕСЕН -1- Хубаво се […]
С удоволствие ви представяме стиховете на един отличен и много интересен, модерен български поет, за жалост все още не съвсем познат на по-широката аудитория автор – Марин Маринов. Поетът е от гр. Каблешково, Бургаска област. Роден на 21.04.1955г. Живее и […]
МОРСКО ЦВЕТЕ Със залеза се спускам към брега по хълмовете свечерени на морето. Лодката се вдига върху пурпурните гребени със бели ивици, поклаща се, преди да се изгуби между две вълни и пак изскача на високото, цялата във пяна и […]
Тя, после Подминават хората съборената порта на малко дворче с калдъръм и зеленясала чешма. А ти се спираш и с наивно любопитство надничаш през прозорчето в единствената стая на унилата къщурка. И се виждаш: разгънал ръкопис до газената лампа, старателно […]