Душата ни боли и за миг ни напуска. Небето връща обратно всички облаци. Търсим живият спомен за преминали хора в новия Дзен на Маргарита Черникова. Александър Арнаудов * Толкова силен дъжд, че изкаля облаците, които идваха като призрачни кораби […]
Времето минава като водите на заровена река. Бягаме навътре в себе си. Живите спомени си отиват в поезията на Маргарита Черникова. Александър Арнаудов ЗАДУШНИЦА Боли ме някакъв спомен, не зная чий, за кого, както боли лист отдавна отронен от […]
Никой няма да ни направи отново от пръст и вода. Стигаме небето и тръгваме срещу себе си. Не остава нищо от човека в стиховете на Маргарита Черникова. Александър Арнаудов Зимна приказка По заскрежени хълмове с оголени гори и рехави […]
Мъглата ни отнема небето и земята. Бурното море отмива думите, които помним. Светът е безсънна нощ в новите стихове на Маргарита Черникова. Александър Арнаудов Днес Мъглата ни отнема едновременно небето и земята, смисъла да продължим, силата да чакаме, а […]
Живеем като зимата – вятър без допирни точки, затворена врата към битието и в дома си без ехо и стени срещаме единствено себе си, но сърцето ни се пръсва по света, където всеки ден е първи. Скръбта е удушена, тишината […]
Сърцата на мъртвите удрят земята, защото са топли и бият по-силно от нашите. Животът е най-опасната есен на света и няма оцелели, когато времето натежава отляво и болката се свива на слънчево кълбо. Метафизичната ни тъга се протяга като ленива […]
Проклет да е петелът, който събуди утрото. Не искаме да гледаме света на хората през прозореца. Вселената ни повече не се раширява. С удоволствие ви представяме чудесния сън в лятна нощ на една от най-талантливите авторки на Нова асоциална поезия […]
Строим времето като Вавилонска кула към небето, но часовникът сме само ние, а точният час е винаги вчера. Вечността е крехка като трилистна детелина и невидима като четвъртото листо отрязано с нож от сърцето ни в най-новите стихове на Маргарита […]
Животът е сълза, капеща от затворено око върху сивите стихове на света, но в средата на сърцето ни цъфти абсурден слънчоглед, който никога не е виждал слънцето. С радост ви представяме „За ябълките и хората“ на Маргарита Черникова в широко отворените […]
Поезията е тъгата в душата ни, широка като сянката на живота и дълбока като утаена кръв. С музиката й разбуждаме змията на съдбата си, чието кълбо се развива, старо като света. Добро за обичане е само това, което си отива, […]