Строим времето като Вавилонска кула към небето, но часовникът сме само ние, а точният час е винаги вчера. Вечността е крехка като трилистна детелина и невидима като четвъртото листо отрязано с нож от сърцето ни в най-новите стихове на Маргарита […]
Животът е сълза, капеща от затворено око върху сивите стихове на света, но в средата на сърцето ни цъфти абсурден слънчоглед, който никога не е виждал слънцето. С радост ви представяме „За ябълките и хората“ на Маргарита Черникова в широко отворените […]
Поезията е тъгата в душата ни, широка като сянката на живота и дълбока като утаена кръв. С музиката й разбуждаме змията на съдбата си, чието кълбо се развива, старо като света. Добро за обичане е само това, което си отива, […]
Времето нахлува като вятър и носи смъртта ни. Листата по дърветата са души на мъртви птици, които ни изпращат отвъд. Изгубени сме в полята от трупове в новите стихове на Маргарита Черникова. Александър Арнаудов Тя Изпита смелостта на мнозина […]
През януари нарастват броя на самоубийствата и небето разнася снега, за да направи гробница. Животът ни е просрочен и се давим във водата, по която вървим. Вдишваме света и издишваме болка в новите стихове на Маргарита Черникова. Александър Арнаудов […]
За нас е удоволствие да ви представим поредния чудесен поетичен дебют на страниците на списание „Нова асоциална поезия“ – Маргарита Черникова от град Тутракан. Ето, какво авторката споделя за себе си: „Родена съм през 1972 г. По образование съм педагог. […]