Людмила Петрова – Пръст от пръстта

Времето е смъртта ни, а смисълът на вечността е да се върнем обратно в пръстта, от която сме дошли. И да възкръснем като себе си в най-новите зимни стихове на Людмила Петрова.  Александър Арнаудов    Житейска равносметка „Опитвам се да светя […]

Людмила Петрова – Чудо

Светът заспива в люлката на Бог. Животът ни бяга от светлината и остава само вярата в думите (Му). Чакаме чудото в новите стихове на Людмила Петрова. Александър Арнаудов   Съм в сън На гърлото – буца от гняв чака да […]

Людмила Петрова – Асоциални форми

Светът изкривява небето в което се раждаме и като дом то рухва над нас. Животът е сън за цветя в бетона на покоя и това е кървав спорт в новата публикация на Людмила Петрова.  Александър Арнаудов   * Изсипвам стихове […]

Людмила Петрова – Експлозия

Времето е експлозия – всичко се срива и се открива пътят към небето. Обичаме се, докато се слеем с пръста, а есента мечтае за Рождество в новите стихове на Людмила Петрова.  Александър Арнаудов   Есенно равноденствие През есента съм се […]

Людмила Петрова – Към вечността

Вятърът покани птиците да напуснат залеза. На небето сънят и тъмнитата гледат към тавана. Ние живеем на облаци и се молим да оцелеем. След смъртта продължаваме пътя си по крилете на ангели в новата публикация на Людмила Петрова.  Александър Арнаудов […]

Людмила Петрова – Безглаголна любов

Времето е безглаголната любов, с която се обичаме, за да пропаднем в безкрайната дълбина на сърцето си, която е вечност. Истината, пътя и животът винаги спират за селфи в стиховете на Людмила Петрова, един истински представител на Нова асоциална поезия […]

Людмила Петрова – Убийство

Продължаваме публикациите с още поезия от града на модерния български декаденс – Своге. Людмила Петрова знае как да сънува, пише и убива. И изхвърля трупа на отчаянието право в сърцето.   Убивам отчаянието, затварям го в чувал и вдигам ципа. […]

Людмила Петрова – Антипролет

Нови стихове от Людмила Петрова – активен член и приятел на Нова асоциална поезия от родното място на Вутимски – Своге, което за нас е и родното място на българската поезия. А последната напук на всичко и на самата себе […]

Людмила Петрова – Заземяване

Продължаваме днешните публикации в списание „Нова Асоциална Поезия“ с най-новите стихове на Людмила Петрова, сестрата на поетесата Ася Палева от Своге.  Писането на двете сестри е по своему доста своеобразно & особено интересно, и се отличава с подчертано християнско отношение към […]

Людмила Петрова – Спасение

С удоволствие ви представяме може би най-силната публикация до този момент в електронно списание „Нова Асоциална Поезия“ на Людмила Петрова, сестрата на поетесата Ася Палева, от град Своге. Спасението е единствената възможна любов и обратното, не само на 14 февруари, […]