Живеем бутафорно, като на кино, но мокрите стихове, стичащи се от страните ни, сред 2019 години фонтани от неверие, са нашето спасение. Корабът е управляван от татуирани прасета, но ещё не вечер и е близо възкресението на водната пустиня – в […]
Губим душите си във времето. Смъртта е път към друг свят, който всеки живее, но никой не разбира. Потъваме в себе си като Ихтиандър с най-новите стихове на Людмила Петрова. Александър Арнаудов Народопсихология Музата ми спи. Успехът ми спи. […]
Времето е смъртта ни, а смисълът на вечността е да се върнем обратно в пръстта, от която сме дошли. И да възкръснем като себе си в най-новите зимни стихове на Людмила Петрова. Александър Арнаудов Житейска равносметка „Опитвам се да светя […]
Светът заспива в люлката на Бог. Животът ни бяга от светлината и остава само вярата в думите (Му). Чакаме чудото в новите стихове на Людмила Петрова. Александър Арнаудов Съм в сън На гърлото – буца от гняв чака да […]
Светът изкривява небето в което се раждаме и като дом то рухва над нас. Животът е сън за цветя в бетона на покоя и това е кървав спорт в новата публикация на Людмила Петрова. Александър Арнаудов * Изсипвам стихове […]
Времето е експлозия – всичко се срива и се открива пътят към небето. Обичаме се, докато се слеем с пръста, а есента мечтае за Рождество в новите стихове на Людмила Петрова. Александър Арнаудов Есенно равноденствие През есента съм се […]
Вятърът покани птиците да напуснат залеза. На небето сънят и тъмнитата гледат към тавана. Ние живеем на облаци и се молим да оцелеем. След смъртта продължаваме пътя си по крилете на ангели в новата публикация на Людмила Петрова. Александър Арнаудов […]
Времето е безглаголната любов, с която се обичаме, за да пропаднем в безкрайната дълбина на сърцето си, която е вечност. Истината, пътя и животът винаги спират за селфи в стиховете на Людмила Петрова, един истински представител на Нова асоциална поезия […]
Продължаваме публикациите с още поезия от града на модерния български декаденс – Своге. Людмила Петрова знае как да сънува, пише и убива. И изхвърля трупа на отчаянието право в сърцето. Убивам отчаянието, затварям го в чувал и вдигам ципа. […]
Нови стихове от Людмила Петрова – активен член и приятел на Нова асоциална поезия от родното място на Вутимски – Своге, което за нас е и родното място на българската поезия. А последната напук на всичко и на самата себе […]