Людмила Петрова – Катаклизми

Мислите предизвикват пожари по света. Раждаме се с есента и падаме в съня си. Вратата на историята се отваря в душата ни с новите стихове на Людмила Петрова.  Александър Арнаудов    Обич Ожъна косите ми и ги вплете в жетварска […]

Людмила Петрова – Тероризъм

В наши дни любовта е отсъствие и тероризъм. Сърцето е вяра и жажда, която чашата на съмнението никога не утолява. Потъваме в горещия му летен килим, под залеза с цвят на кайсия и огнен дъх на котешко мъркане, в най-новата […]

Людмила Петрова – Спасение

Живеем бутафорно, като на кино, но мокрите стихове, стичащи се от страните ни, сред 2019 години фонтани от неверие, са нашето спасение. Корабът е управляван от татуирани прасета, но ещё не вечер и е близо възкресението на водната пустиня – в […]

Людмила Петрова – Ихтиандър

Губим душите си във времето. Смъртта е път към друг свят, който всеки живее, но никой не разбира. Потъваме в себе си като Ихтиандър с най-новите стихове на Людмила Петрова.  Александър Арнаудов    Народопсихология Музата ми спи. Успехът ми спи. […]

Людмила Петрова – Пръст от пръстта

Времето е смъртта ни, а смисълът на вечността е да се върнем обратно в пръстта, от която сме дошли. И да възкръснем като себе си в най-новите зимни стихове на Людмила Петрова.  Александър Арнаудов    Житейска равносметка „Опитвам се да светя […]

Людмила Петрова – Чудо

Светът заспива в люлката на Бог. Животът ни бяга от светлината и остава само вярата в думите (Му). Чакаме чудото в новите стихове на Людмила Петрова. Александър Арнаудов   Съм в сън На гърлото – буца от гняв чака да […]

Людмила Петрова – Асоциални форми

Светът изкривява небето в което се раждаме и като дом то рухва над нас. Животът е сън за цветя в бетона на покоя и това е кървав спорт в новата публикация на Людмила Петрова.  Александър Арнаудов   * Изсипвам стихове […]

Людмила Петрова – Експлозия

Времето е експлозия – всичко се срива и се открива пътят към небето. Обичаме се, докато се слеем с пръста, а есента мечтае за Рождество в новите стихове на Людмила Петрова.  Александър Арнаудов   Есенно равноденствие През есента съм се […]

Людмила Петрова – Към вечността

Вятърът покани птиците да напуснат залеза. На небето сънят и тъмнитата гледат към тавана. Ние живеем на облаци и се молим да оцелеем. След смъртта продължаваме пътя си по крилете на ангели в новата публикация на Людмила Петрова.  Александър Арнаудов […]

Людмила Петрова – Безглаголна любов

Времето е безглаголната любов, с която се обичаме, за да пропаднем в безкрайната дълбина на сърцето си, която е вечност. Истината, пътя и животът винаги спират за селфи в стиховете на Людмила Петрова, един истински представител на Нова асоциална поезия […]