Людмила Дукова – Отплаване

Стиховете на Людмила Дукова отплават като писма в бутилки за Бога – под открито небе, в откритото море на безкрая.   Отплаване не морско съм мъжко момиче капитане и ето съм в открито море под открито небе като в лодка […]

Людмила Дукова – Диалектики

Днешните публикации в списание „Нова асоциална поезия“, в седмицата на светлата великденска радост, завършваме с най-новите стихове на автор, който много ценим и винаги публикуваме с удоволствие и нестихващ интерес – Людмила Дукова от град Костенец. Тя за пореден път […]

Людмила Дукова – Вдън земя пропадаме

Людмила Дукова е родена в гр. Костенец през 1968 г. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Преподавател е по български език и литература в родния си град. Освен в списанията „Нова асоциална поезия“ и „Нова социална поезия“, има […]

Людмила Дукова – Облаци

Есенно След сланата – прежълтели листа, плодове изродени, изронени цветни корони и… коренче. След човешката дума – нищо.   Утро Планини се сребреят под изгрялото слънце. По-лесно приех, че са сребърни. По-трудно разбрах, че са облаци…   * ти си […]

Людмила Дукова – Миг преди да си се удавил

. по-чудесни от русалките моряците които плачат от любов   Мисълта за сестра ми нещо обло и топло в гърлото галя и се давя   Вода Не съм чак толкоз дълбока, ти казвам. Все пак, навий си крачолите миг преди […]