Кристиан Илиев – Разрези

Когато небето е розово има винаги гръмотевична буря и мирише на охлюви, глад, апокалипсис и кръв. Предлагаме ви първата публикация за 2019 г. на страниците на списание „Нова асоциална поезия“ на младият поет и студент от НАТФИЗ – Кристиан Илиев. […]

Кристиан Илиев – Финални надписи

Представяме ви новите стихове на младата надежда на българското кино Кристиан Илиев, който след поредица литературни скандали и трансгресии се втурна да руши и устоите на седмото изкуство. Клошари вечерят с детски трупове, комарджия си реже ръцете, червеи гризат очите […]

Кристиан Илиев – Карнавал

Кристиан Илиев е име, с което е тясно свързана историята на възникването на групите Нова асоциална поезия и Нова социална поезия. По тази причина на днешния трети март започваме публикациите в нашето електронно издание именно с неговия Карнавал. Запазена марка […]

Кристиан Илиев – Всяка сутрин

Представяме ви най-новите стихове на 19-годишния Кристиан Илиев от София, понастоящем дванадесетокласник в музикалното училище „Любомир Пипков“, специалност „Класическа китара“. Освен в списанията „Нова асоциална поезия“ и „Нова социална поезия“, авторът, който пише активно поезия от няколко години насам, има вече […]

Кристиан Илиев – Страх

мокри кошмари всяка змия има кожата си във всяка нощ има вина във всяка църква Бог   когато те няма мислите ми звучат като търкаляща се черупка от орех изхлузила се от ръцете ми и достигнала до бебешкото ми креватче […]

Кристиан Илиев – Седмият континент

седмият континент не разбрахме как да скриваме следите си от пътищата по които ходим не искахме да ни намерят затова просто се изгубихме   не се научихме да делим слънцето помежду си затова то угасна завинаги   гния в тежките […]