В новата си поетична книга, носеща заглавието „Повярвах. Повървях“, Димитър Пенчев предприема едно пътуване към себе си, оста на което се оказва самият той, с неговите търсения и осъзнавания, лутания и намирания из картата на дните. Вървейки през сезоните […]
Дъхът ни се измерва в страдание. Изгаряме в света си от разстояние. Огънят възражда смисъла в три стихотворения от предстоящата нова книга на Ива Спиридонова. Александър Арнаудов ЕВРИКА! Обичам сблъсъка на тайните, повлекли мислите след себе си в извивките […]
Думи, предсказали съдбата на авторите си Наскоро, четейки сборник с разкази от Нели Лишковска, попаднах на неин епиграф в началото на един от тях, който гласеше: „ …написаното се сбъдва; пишете внимателно…“ Все още не съм успяла да открия […]
Светът спира да се движи и оставаме без надежда. Писането е всичко това, което напомня за минал живот. Душите гладуват в новия разказ на Ива Спиридонова. Александър Арнаудов ОБЩЕСТВОТО НА ЖИВИТЕ ПОЕТИ „О, Капитане! Мой Капитане!“ Уолт Уитман […]
Очите на смъртта забравят, че още живеем. Изгубихме деня и търсим истината за него. Небето изтича от стъпките на зимното слънце в новите стихове на Ива Спиридонова. Александър Арнаудов СНЕГОТОПЕНЕ пролетта е студа завалял от очите ти след внезапна […]
„Прибра ли се?“ (Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна) „… нощта е приказка. Не мога да повярвам колко е красиво! Въздухът блести, лети, танцува… милиони сребърни кристалчета озаряват тъмнината. Сякаш Бог празнува непонятен за нас, хората, празник.“ […]
„Загърбената земя” Владислав Кацарски – новели Когато за първи път отворих тази книга на случайна страница, в очакване да ми „проговори” и следвайки съвета на Весела Люцканова, която ми каза за нея кратко и ясно: „Тази книга е поезия!”, попаднах […]
Зимата вали в очите ни. Няма милост в сезоните на сърцето. Крием светлината в душата си с Депеш мод и новите стихове на редактора, и водещ на четенията на Нова асоциална поезия – Ива Спиридонова. Александър Арндаудов Кръговрат няма […]
Дъно в небето Александър Арнаудов Когато изгубиш корените си сред калта на апокалипсиса, можеш да пропаднеш единствено в небето. И да продължиш да обичаш Бог и човека. Именно в тази любов намираш семейство, в което „никой не се ражда“, защото […]
Любовта е разкаял се убиец. На прага посрещаме времето като есен. Търсим вятър, за да си спомним как да полетим в новите стихове на Ива Спиридонова. Александър Арнаудов ВЪПРОС попита ме къде е любовта разкаял се убиец пред лицето […]
