Димитрина Желязкова-Етина – Търговецът на килими

Страхът ни забрави небето. Някой подпира вятъра, за да летим като ангели. С поезията на Димитрина Желязкова-Етина.   Александър Арнаудов   ТЪРГОВЕЦЪТ НА КИЛИМИ ЗНАЕШЕ, че няма да полети. Това са глупави приказки маркетоложко вълшебни. Всеки килим си има своите две […]

Димитрина Желязкова – Етина – Острието на ножа

Тъгата в нас кърви. Времето сменя посоката си. Тишината ни говори в стиховете на Димитрина Желязкова – Етина.  Александър Арнаудов   * Ненужно искри острието на ножа – нарът кърви с разпукана кожа. Кората ми твърда Вкусът ми червен. Рубинено […]

Димитрина Желязкова-Етина – Пада слънцето

Слънцето пада и намираме края на времето. Дъждът отмива нашето съществуване. Напускаме душата си в новите стихове на Етина.  Александър Арнаудов   ОБЪРКА СЕ КЛИМАТЪТ. Човеците се побъркаха. Идваш на среща както се ходи на свиждане. А после си тръгваш […]

Димитрина Желязкова-Етина – Тя слиза винаги от хълма

Пазим всичките си сънища, когато живеем в тях. Разсъдъкът гони тишината с тъга. Ние сме само смъртта си в новите стихове на Димитрина Желязкова – Етина. Александър Арнаудов    ЩЕ ТЕ ПОМОЛЯ да ме наградиш с невзрачност. Аз се старая. […]

Димитрина Желязкова-Етина – История с кълвач на улица „Облачна“

В мрака на нашите думи светът разцъфва като залез. Давим се във високото и търсим пътя си. Връщаме се на небето в новите стихове на Димитрина Желязкова – Етина. Александър Арнаудов    * Те мислеха, че уморен е от прочита […]

Димитрина Желязкова – Етина – Новите души се страхуват

Душата ни се превръща в мрежа, която може да улови целия свят. Пълзим по стените като сноп светлина и разбираме, че сме прекалено малки за мрака. Крилете ни падат, докато летим към земята, в новите стихове на Димитрина Желязкова – […]

Димитрина Желязкова-Етина – Изместена траектория

Историята е изместена траектория, но винаги има място нагоре, където да се завърнем след живота и себе си. Времето е кръговрат от думи и липса на смисъл. Оставяме крилете на закачалката, докато се подпираме на вятъра в новите стихове на […]

Димитрина Желязкова – Етина – След гибелта

След гибелта ни спасява само усмивката на нечие присъствие. В тишината преживяваме чуждата смърт и разбираме, че времето не лекува. В съня откриваме, защо трябва да съществуваме в първата публикация на Димитрина Желязкова – Етина в списание „Нова асоциална поезия“, […]