Слънцето пада и намираме края на времето. Дъждът отмива нашето съществуване. Напускаме душата си в новите стихове на Етина. Александър Арнаудов ОБЪРКА СЕ КЛИМАТЪТ. Човеците се побъркаха. Идваш на среща както се ходи на свиждане. А после си тръгваш […]
Пазим всичките си сънища, когато живеем в тях. Разсъдъкът гони тишината с тъга. Ние сме само смъртта си в новите стихове на Димитрина Желязкова – Етина. Александър Арнаудов ЩЕ ТЕ ПОМОЛЯ да ме наградиш с невзрачност. Аз се старая. […]
В мрака на нашите думи светът разцъфва като залез. Давим се във високото и търсим пътя си. Връщаме се на небето в новите стихове на Димитрина Желязкова – Етина. Александър Арнаудов * Те мислеха, че уморен е от прочита […]
Душата ни се превръща в мрежа, която може да улови целия свят. Пълзим по стените като сноп светлина и разбираме, че сме прекалено малки за мрака. Крилете ни падат, докато летим към земята, в новите стихове на Димитрина Желязкова – […]
Историята е изместена траектория, но винаги има място нагоре, където да се завърнем след живота и себе си. Времето е кръговрат от думи и липса на смисъл. Оставяме крилете на закачалката, докато се подпираме на вятъра в новите стихове на […]
След гибелта ни спасява само усмивката на нечие присъствие. В тишината преживяваме чуждата смърт и разбираме, че времето не лекува. В съня откриваме, защо трябва да съществуваме в първата публикация на Димитрина Желязкова – Етина в списание „Нова асоциална поезия“, […]