Диана Димитрова – Господ е мъртъв

Луната е безмълвна нощна лампа, докато стискаме вятъра в юмрук. Тишината в нас е дете. Господ е мъртъв и не знаем, защо живеем в новите стихове на Диана Димитрова. Александър Арнаудов       * искам да съм пържен картоф […]

Диана Димитрова – Възкръсването се отлага

Възкръсването се отлага в ръцете на неверниците. Ако всяка написана дума се превръщаше в хляб, Иисус щеше да е безработен. Изпращаме мъртъвците в новите стихове на Диана Димитрова.  Александър Арнаудов    * ако можеше всяка написана дума да се превръща […]

Диана Димитрова – Бъдещето е минало свършено време

Бъдещето е минало свършено време и винаги закъсняваме за настоящето.  Простратнството се огъва в мислите ни, за да се превърне в думи. Умираме в мълчание в новата публикация на Диана Димитрова.  Александър Арнаудов   някога един доцент по психология ми […]

Диана Димитрова – Бог е фетишист

Свързва ни единствено непрекъсната линия от клинична смърт. Още сме живи, защото Бог е фетишист. Ходим по вода от сълзите си и очакваме едно погребение по-малко в новите стихове на Диана Димитрова.  Александър Арнаудов    * нямам нито брат нито […]

Диана Димитрова – Dear God

На субатомно ниво Бог ни напуска в един невъзможен свят. Всяка година се състарява по кожата ни и разбираме, че умирането е лесно. Влизаме в морето от безразличие в новите стихове на Диана Димитрова. Александър Арнаудов   * на субатомно […]

Диана Димитрова – Черен петък

Животът ни е черен петък без съмване. Нито вятърът, нито времето имат значение в дните, които се превръщат в ад. Дори смъртта е клопка в новата публикация на Диана Димитрова. Александър Арнаудов   * софия диша ли софия не диша […]

Диана Димитрова – В тоалетната на 90-те

Асоциалното в нас пречи на системата да ни убие. Времето е наше, когато поетите тръгнат на лов за вълци в тоалетната на 90-те. Отсъствията се превръщат в смърт в новите стихове на Диана Димитрова.  Александър Арнаудов    * асоциалността ви […]

Диана Димитрова – LOVEрленд

В любовта си сме живи и мъртви едновременно. Камбаната бие само за тези, които умират отвътре. Когато пораснем, спираме да дишаме и разчистваме труповете в новите стихове на Диана Димитрова.  Александър Арнаудов    * аз съм котката на шрьодингер в […]

Диана Димитрова – Нямам изход

Всяка дума е въже за бесене. Не знаем посоките, нито времето и затова се скитаме по чужди пътища. Само залезът расте и започваме да се плашим от самотата си. Смъртта дебне от всеки стих в новата публикация на Диана Димитрова. […]