Георги Бутраков – Всичко пас

Слънцето умира и го погребваме в себе си. Луната изтича в канала, докато подминава нощите, когато сме сами. Днес и утре са близанаци, и животът неумолимо се повтаря като вечна смърт в стиховете на Георги Бутраков.  Александър Арнаудов   * […]

Георги Бутраков – Хапчета с усмивки

Глътките надежда и алкохолът изгарят остатъците от живота ни. Дните повръщат върху незнайния ни гроб. Бог е смъртта ни в новите стихове на Георги Бутраков. Александър Арнаудов    Happy three friends Е, не ме бива в изисканата реч Тъй че […]

Георги Бутраков – Нека имената ни бъдат забравени

Потъваме в спомените за това, което можехме да бъдем. Чакаме последния изгрев сами. Разбираме, че сме обречени, когато мечтаем в новата публикация на Георги Бутраков в ноемврийския брой 15 на списание „Нова асоциална поезия“. Александър Арнаудов   „What’s lost can never […]

Георги Бутраков – Излишно тяло

Всеки има по едно излишно тяло, понякога то лежи до нас, а друг път до някой друг. Тогава това, което остава, може единствено да ни прави компания всяка самотна сутрин. Но няма да чакаме дълго, защото краят на света винаги […]

Георги Бутраков – Апокалипсис сега

Апокалипсисът е винаги сега или след малко – и в киното, и на Гергьовден и в живота, който обикновено се свежда до неизживените ни самоубийства. Представяме ви новите стихове на култовия фронтмен на (пост)пънк групата Нова асоциална поезия от Благоевград, […]

Георги Бутраков – Excess

Предлагаме ви поредната свръхдоза радикална, екцесивна поезия на Георги Бутраков от Благоевград, който продължава да вдига публиката на крака по време на четенията на Нова асоциална поезия в столицата.   Доброволна слепота Когато Касандра Започне да заеква В промеждутъците Между […]

Георги Бутраков – Пуританът на разрухата

В края на света на мартенския брой 9 на нашето електронно издание казваме – добре дошъл на Георги Бутраков в рубриката hard core.   Пуританът на разрухата Невинността е наметнала Мантията на развалата. Искаме добрата страна на злото. Коката да […]

Георги Бутраков – Stasis

Смело можем да кажем, че Георги Бутраков е едно от чудесните тазгодишни открития на Нова Асоциална Поезия във всеки един смисъл. Той може да пише еднакво добре, както и с поведението си да цитира Буковски и Джим Морисън на сцената, […]

Георги Бутраков – Богомолката просеща втори оргазъм

Предлагаме ви втората публикация в електронно списание „Нова асоциална поезия“ на Георги Бутраков от Благоевград. Нека си припомним, как младият автор представи себе си при дебюта си в миналия ни брой: „Георги Бутраков (1991 – soon enough) Remarkably unremarkable. Професионално […]

Георги Бутраков – Носталгията е франчайз

Детство мое Децa обесени нa хвърчилaтa С глaви в облaците, С мечти – по две зa левче. С кървящи сърцa, Но здрaви колене. Гaменчетa чупят собствените си прозорци. Сгъвaт хaртиени сaмолети От порно списaния, Зaщото сaмо тaкa Могaт дa го […]