Велислава Кандова – Годо и светофарът

Представяме ви най-новите стихове на Велислава Кандова в априлския брой 10 на списание „Нова асоциална поезия“.  Очакваме Годо на светофара и основният въпрос на битието е, дали историята ще погълне есхатона или ще стане точно обратното, поне отвъд машината за секс, […]

Велислава Кандова – Празник

Какво е Трети март без празничните стихове на Велислава Кандова уловила по чудесен начин духа на вечната и съвременната българска народопсихология. В настоящата си публикация авторката се завръща и към една традиционна своя страст – хайкуто, което й придава още […]

Велислава Кандова – Eстество

Предлагаме ви най-новите стихове на Велислава Кандова от Плевен, която се грижи за Фейсбук групата на Нова Асоциална Поезия и поради това пише все по-мрачно, обречено и радикално. Освен за чудесната й поезия, сърдечно й благодарим и за цялата помощ, […]

Велислава Кандова – Рождество

Велислава Кандова е родена през 1985 г.в гр.Плевен. Още в ученическите си години проявява интерес към литературата и изкуството. Водена от любовта към родната реч, се насочва към специалността „Българска филология“ в Югозападния университет в Благоевград. Там става активен член […]

Велислава Кандова – Октомврийска революция

Октомврийска революция голо тяло призоваващо лятото да се върне и легион мравки събрали се на лагерен огън около зърната   * леден вятър мустаците ми козируват   Живот чувствителният Идиот никога не бърза по алеята на славата с широко разтворена […]

Велислава Кандова – В слънчевата смърт

* Детство Наболи мустаци. Девство. И твоята филия, захвърлена върху масата, Тате.   * Таланта на върха на пръстите е и ние просто облизваме до съвършенство   * Поезия се пише само на гладно сърце и празен стомах   * […]

Велислава Кандова – Кавала

Утрин Черен хляб настръхнала лютеница и две сърдити зърна гледащи всяко през собствен прозорец теб без теб   * Когато сваляха тежкото тяло от въжето в ушите й все още звучеше любимата й песен. Слушалките имитираха живот. Той си бе […]

Велислава Кандова – Депресията на Алиса

Времето е пътят между майчината длан и божията   Депресията на Алиса Пор бели бадеми и сърба ром Помпозно намества цилиндър Захвърлил ръкавелите си на скрина Едно коляно го дели от разрухата по стълбите Усмихва се загадъчно Алиса Разкрояваща в […]