Времето се прокрадва в зениците. Устните са отворена рана. Обичаме дъното в стиховете на Велислава Кандова. Александър Арнаудов * Обичам дъното, отдолу слънчевите зайчета играят и лилавата кожа оживява, целуната от нежно слънце, посрещната, от развълнувани ръце […]
Въздишките ни се разминават във времето. Търсим очите си, които засядат в небето. Вратите зад нас се затварят в стиховете на Велислава Кандова. Александър Арнаудов Такава трябва да е жената като вода като вятър като небе […]
Будим се в чуждо съзнание. Слънцето отмести времето от раменете ни. Любовта е пет лунички щастие в текстовете на Велислава Кандова. Александър Арнаудов * Днес видях пеликан как плува по Дунава огромен топъл и бял перата му събираха […]
Потъваме навътре без въздух и небе. Изправени сме на ръба на сърцето си. Очите ни се борят със света в новите текстове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов Парк цъфнали кестени хиляди потни пчели голи деца унили родители препълнени пейки […]
Изпускаме вятъра и забравяме пътя към вкъщи. Изяждаме душите си, а след тях ние сме мъртви. Сърцето е лабиринт без изход в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов Изпуснали вятъра хвърлям сянка луната зее срещу мен страховита и […]
Животът е затвор и вятърът на смъртта поглъща времето. Няма Бог, когато умираме в думите си. Оспорваме своето съществуване в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов Вятърът на смъртта животни скотове озверели без работа носят издути кореми към […]
Изкачваме стълбата на живота, за да намерим любовта на мястото на Бог, но всяка нощ се връщаме в него и търсим залеза. Тръгваме към светлината с черните си сандали в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов Черни сандали […]
Ято черни гарвани разкъсват облаците. Мрак е и времето замлъква. Във вените изтича гласът на спомените в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов Разкъсани облаци ято черни гарвани накацали въз влажен асфалт нервно подскачат очаквайки автобус закъснял на […]
Не помним цвета на очите и гласа на времето. Умираме в сънищата си и светлината ни бавно угасва в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов ευχαριστία не помниш цвета на очите ми нито гласа нито вкуса на устните […]
Пеперудите нямат душа, а след тях ние сме мъртви. Пролетта ухае на прах, когато махат мартениците от дрехите и дърветата, но оставят всички некролози по стените на сградите, за да ни напомнят за самите нас. Превръщаме се в петно в […]
