Животът е затвор и вятърът на смъртта поглъща времето. Няма Бог, когато умираме в думите си. Оспорваме своето съществуване в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов Вятърът на смъртта животни скотове озверели без работа носят издути кореми към […]
Изкачваме стълбата на живота, за да намерим любовта на мястото на Бог, но всяка нощ се връщаме в него и търсим залеза. Тръгваме към светлината с черните си сандали в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов Черни сандали […]
Ято черни гарвани разкъсват облаците. Мрак е и времето замлъква. Във вените изтича гласът на спомените в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов Разкъсани облаци ято черни гарвани накацали въз влажен асфалт нервно подскачат очаквайки автобус закъснял на […]
Не помним цвета на очите и гласа на времето. Умираме в сънищата си и светлината ни бавно угасва в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов ευχαριστία не помниш цвета на очите ми нито гласа нито вкуса на устните […]
Пеперудите нямат душа, а след тях ние сме мъртви. Пролетта ухае на прах, когато махат мартениците от дрехите и дърветата, но оставят всички некролози по стените на сградите, за да ни напомнят за самите нас. Превръщаме се в петно в […]
Мракът ляга до нас и се превръща в съня ни. Спим разделени само когато сме в гроба. Потъваме в тъмнината с новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов Солун по залез щъркелите търкулват залеза и заспиват на крак притихнали […]
Бежанците пристигат в Лесбос, Иисус ни показва на кое дърво ще бъде разпънат, а любовта се намира на страница 347 в речника на най-новите стихове на Велислава Кандова – един от най-знаковите и безкомпромисни автори на Нова асоциална поезия. Александър […]
В пукнатините на зимата майките ни крият уморените си ръце. Надеждите ни умират спокойно, като последните лъчи на слънцето, в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов * последни лъчи слънцето заспива в потока * пукнатини майка крие […]
Носим се по течението на живота и стигаме дъното с очи. От бетона пълзят хора, докато раждат утрото. Светът гори за нашето щастие в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов Рекапитулация Празнично е, с малка ленена торбичка пазарувам […]
Гробовете са пълни и се чува единствено вятърът на самотата. Миналото мрази децата, които се отричат от живота в новата публикация на Велислава Кандова. Александър Арнаудов * Мръсен маншон се претъркулва през локвите овалян в кръв, сополи и пясък. […]