Васил Прасков – Чужди езици

Поезията е чужд език, разпънат на кръст като шатра в пустинята между Словото и Вавилонската кула. В речника на непознатите думи сърцето е самоубийство. Предлагаме ви новите стихове на редактора на електронно списание „Нова асоциална поезия“ Васил Прасков.   * […]

Васил Прасков – Животът е смърт

Септември ще бъде май, когато животът стане смърт – тоест винаги. Есенният брой на списание „Нова асоциална поезия“ продължава с пролетното тайнство на края на Васил Прасков.   радост не се лъжи – всичко е изгубено моли се Бог да го […]

Васил Прасков – Road movie

Най-хубавият road movie е, когато животът преминава като лента пред очите ти, за да се изниже окончателно в нищото и след края му остане само единственият му зрител – сърцето. Стихове на Васил Прасков през мъртвото лято на юни, чийто […]

Васил Прасков – Дарк руум

  Сърцето е дарк руум в гей клуба на света. И светлината свети в мрака, и мракът я не обзе. Представяме ви стиховете на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ Васил Прасков в бушуващата пролет на апокалиптичния май.   поезия […]

Васил Прасков – Този свят е само ръката ти

Васил Прасков продължава да твърди, че Достоевски е поет и да възпява смъртта като единственият път към любовта отвъд. Когато този свят е само ръката ти, всичко свършва в топлата уста на небето.   една индианска легенда гласи че ако […]

Васил Прасков – Беше грешка да бъда себе си

Die poesie macht frei! Васил Прасков – Нощният портиер на концлагера София с „Беше грешка да бъда себе си“ и изобщо – всичко беше грешка! Продължаваме отвъд Депеш Мод и Пет Шоп Бойс с псалмите на сърцето и апокалипсиса.   […]

Васил Прасков – Празници

Сърцето е сестра на съня, но както казва Фасбиндер – Керел няма брат: Васил Прасков се самоубива само на национални празници и в новия зимен брой на списание „Нова Асоциална поезия“.   животът ми започна с теб ако щастието е […]

Васил Прасков – Краят на света

Васил Прасков е роден през 1975 г. в София. Завършил е „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише поезия, проза и кинокритика. Автор е на три стихосбирки – “Малките” (изд. „Аудитория“, 1992), “География на времето” (изд. „Литературен вестник“, 1996) и […]

Васил Прасков – Нобелова награда за смърт

любов докосни очите ми с твоите небето сънува нощта и този сън е вечен   рай някъде в небето заровихме любовта си сега можем да я открием само когато вали   поезия не пиша стихове а адреси на белия плик […]

Васил Прасков – Нощта пада винаги в теб

нощта пада винаги в теб помниш ли как се учехме да правим любов между дъха на мъртвите и всяка смърт бе глътка въздух   осъдени души аз съм престъплението а ти си – наказанието присъдата е любов   любов влизам […]