Васил Прасков – Възкресение

Когато третият пол е любовта, няма по-добър любовник от смъртта и всичко завършва с възкресение. Представяме ви новите стихове на редактора на Нова асоциална поезия – Васил Прасков.   живееш в лош сън и искаш да се събудиш един ден […]

Васил Прасков – Зимни лъвове

След Голият обяд идва винаги Тайната вечеря, защото любовта е уестърн и кръст. Докато животът е спрял с насочено дуло към нас и решава кръстословица, ви предлагаме зимните лъвове на редактора на Нова асоциална поезия Васил Прасков – на път […]

Васил Прасков – Порното на живота

Анархията на любовта снима порното на живота. Вечният декември на сърцето ни продължава отвъд със стиховете на редактора на електронно списание „Нова асоциална поезия“ – Васил Прасков.   пролетно тайнство зимата дойде през ноември в шест сутринта софия прилича на […]

Васил Прасков – Краят на поезията

Краят на поезията е началото на живота. Пишем стихове на черната му дъска с детския почерк на смъртта. Представяме ви новата публикация на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ Васил Прасков.   двойка на черната дъска на живота пиша с […]

Васил Прасков – Чужди езици

Поезията е чужд език, разпънат на кръст като шатра в пустинята между Словото и Вавилонската кула. В речника на непознатите думи сърцето е самоубийство. Предлагаме ви новите стихове на редактора на електронно списание „Нова асоциална поезия“ Васил Прасков.   * […]

Васил Прасков – Животът е смърт

Септември ще бъде май, когато животът стане смърт – тоест винаги. Есенният брой на списание „Нова асоциална поезия“ продължава с пролетното тайнство на края на Васил Прасков.   радост не се лъжи – всичко е изгубено моли се Бог да го […]

Васил Прасков – Road movie

Най-хубавият road movie е, когато животът преминава като лента пред очите ти, за да се изниже окончателно в нищото и след края му остане само единственият му зрител – сърцето. Стихове на Васил Прасков през мъртвото лято на юни, чийто […]

Васил Прасков – Дарк руум

  Сърцето е дарк руум в гей клуба на света. И светлината свети в мрака, и мракът я не обзе. Представяме ви стиховете на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ Васил Прасков в бушуващата пролет на апокалиптичния май.   поезия […]

Васил Прасков – Този свят е само ръката ти

Васил Прасков продължава да твърди, че Достоевски е поет и да възпява смъртта като единственият път към любовта отвъд. Когато този свят е само ръката ти, всичко свършва в топлата уста на небето.   една индианска легенда гласи че ако […]

Васил Прасков – Беше грешка да бъда себе си

Die poesie macht frei! Васил Прасков – Нощният портиер на концлагера София с „Беше грешка да бъда себе си“ и изобщо – всичко беше грешка! Продължаваме отвъд Депеш Мод и Пет Шоп Бойс с псалмите на сърцето и апокалипсиса.   […]