Историята на дървото помни, че не сме самотни клони. Всичката мъка на света не може да скърши стъблото, от което растем. Намираме раздялата, за която още не знаем, в новите стихове на Боряна Богданова. Александър Арнаудов История на дървото […]
Когато дните са по-дълги, умираме повече. Отвътре е декември и се давим в думите си. Докато страдаме, навън става почти лято в новите стихове на Боряна Богданова. Александър Арнаудов Тълпа те се разсейват от себе си един с друг […]
Не помним, откъде сме дошли, докато изчезваме в чуждите погледи. Ръцете минават като гласове, посоки и си отиват разделени. Първото вдишване е краят на самотата в новите стихове на Боряна Богданова. Александър Арнаудов Глухарче иска ми се да бъда […]
Ако тъгата можеше да убива, щяхме отдавна да сме мъртви. Само пространството ни спасява и тежи вътре в нас, докато ни напомня, че съществуваме. Превръщаме се в река, за да изтечем в живота и в новите стихове на Боряна Богданова. […]
Сенките докосват нощта и се сливат в утрото на живота ни. Вкъщи се прибира само ехото, което остава от нашите думи. Ставаме жертва на изгрева в новите стихове на Боряна Богданова. Александър Арнаудов Вкъщи ли си? поздравих с добър […]
Когато е зима, времето ни напомня за всичко отминало. Тишината разплита мислите ни, когато се събуждаме сами. Сезоните апокалиптично се сменят в най-новите стихове на Боряна Богданова. Александър Арнаудов Вси светии входните врати на апартаментите в блока са отворени […]
Слизаме от света си в тишината на времето. Повтаряме имена, за да не забравим, че съществуват. Всичко някога ще се превърне в чернова в новата публикация на Боряна Богданова. Александър Арнаудов Разпятие касова бележка се хвърли от джоба на […]
Вътрешният свят е хаос, който само ние усещаме. В един мъг затваряме всеки път навътре и намираме място в живота, в което да олекнем. Лятото прегаря и се настаняват студените удавени чувства в новите стихове на Боряна Богданова. Александър Арнаудов […]
Избираме своя път от дъното и вървим заедно с тъгата. Всеки кърви с кръвната група на чувствата. Само миналото почуква на врата и ни търси в новите стихове на Боряна Богданова. Александър Арнаудов * на тъгата са големи крилата […]
Мислите прозират бавно и нежно от всяка част на тялото. После влизат в дробовете и ги изкашляме като болка. Вътре в нас бушува пожар, който поглъща свободата на чувствата. Честотите на душата се усещат като радиационно лъчение в новите стихове […]