Мислите прозират бавно и нежно от всяка част на тялото. После влизат в дробовете и ги изкашляме като болка. Вътре в нас бушува пожар, който поглъща свободата на чувствата. Честотите на душата се усещат като радиационно лъчение в новите стихове […]
Днешните публикации в майския брой 11 на електронно списание „Нова асоциална поезия“ започваме с Боряна Богданова, която този път залага на по-класическия вид стих. Представяме най-новите й текстове в рубриката на нашето издание „Нова асоциална класика“. * по-тихо беше […]
Продължаваме публикациите в бушуващата апокалиптична пролет на списание „Нова асоциална поезия“ с най-новите стихове на един много талантлив млад поет – Боряна Богданова. Човекът е поема писана за другия и понякога отнема цял един живот, за да се научим да четем […]
Винаги неочаквана, винаги изненадваща, винаги талантлива – представяме ви най-новите стихове на Боряна Богданова, морската звезда на дъното на Нова асоциална поезия, която свети на живо за почитателите си по време на четенията на групата в ъндърграунд мрака на столичния […]
Среднощният експрес на списание „Нова Асоциална Поезия“ продължава с пълна пара към апокалипсиса с новите стихове на жената и птицата – Боряна Богданова – един от най-красивите и жестоки женски почерци в асоциалното литературно движение на България. поезията е […]
Боряна Богданова се нарежда сред най-своеобразните и интересни поети в НАСП, който винаги може да изненада, както себе си, така и своята читателска публика с нещо ярко, упадъчно, възвисяващо или неочаквано. Тя е родена на 01.08.1990 г. в гр. София. […]
Откакто една година откакто стана месец, а аз ти пишех добро утро, без да го изпратя една година откакто станаха два, а аз изтрих номера ти, без да го запомня една година откакто мина време, а аз не честитих рождения […]
* мисълта за мен е първата снежинка разтапяща се през ноември между устните ти за секунди след като вече си решил че твоя съм че най-накрая си ме уловил Хронология измислям те написвам те желая те живея те изстрадам […]
През октомври си личи няма ли ме толкова личи по олющените стари къщи в крайните квартали на несъществуващите градове във твоето съзнание по дъжда и калните локви във парка в центъра на забравени моменти през октомври по студа на дъха […]
* отсреща на светофара чакат десет нещастни души и в огледалото от нас оглеждат се за себе си * звукът на тишината си играе със стъклени топчета по плочките в кухнята а те търкалят се без звук и падат […]