Зимата изяжда есента. Мракът се спуска в просъница. Търсим надеждата в текстовете на Ася Палева. Александър Арнаудов Нормалност Ребрата му са татуирани с орхидеи. Разпънат на масата на патолога лежи копнежът, че живота отново ще стане нормален […]
Радиовълните пронизват дните ни. Побеждаваме вятърните мелници с маски. Раждаме се с болката в тесктовете на Ася Палева. Александър Арндаудов * Споделям тишината на сърцето си. Не нахълтвай шумно, понеже залезите ще осиротеят. * Защо сте чисти, попитах […]
Забравяме как се плаче. Тялото става спомен. Отваряме очите си и затваряме сърцето в стиховете на Ася Палева. Александър Арнаудов * Отворих очите си и затворих сърцето за всичко, което ме наранява. Забравих как се плаче. Полегнах върху ангелско […]
Дъждът е несподелени чувства между нас и небето. Животът ни е една имитация на света. Сваляме всички маски в новите текстове на Ася Палева. Александър Арнаудов * Порция валеж ми припомня, че имам стави. Костите прогизват от сълзите ми. […]
Сънят е единственото спасение. Мислите са ходещи трупове. Изходът е непрестанната молитва в поезията на Ася Палева. Александър Арнаудов * Като ходещи трупове са мислите за бъдещето. Надеждите гълтат хапчета за имунитет. Кръст чертая върху праха на нощното шкафче. […]
Умът ни тегли към ада. Не виждаме изход в живота или в смъртта. Преследваме себе си в новите стихове на Ася Палева. Александър Арнаудов * Искрени сме само, когато не виждаме изход – само в страха и в молитвата. […]
Без Другия светът е празен вестник и нощ без луна. Едно вечно мълчание. Буквата плаче за езика на любовта, а той е винаги поезия и безкрайно многоточие в най-новите стихове на Ася Палева. * Буквата плаче за своята дума. […]
Сами се сътворихме от нищото. Слънцето се промъква тайно в очите ни, докато се давим в тях. Духът ни става гълъб, който свежда очи за причастие в новите стихове на Ася Палева. Александър Арнаудов * Път, крачка, дъх, знак […]
Влачим сърцето си на буксир и търсим пътя в безлюбовния свят. Времето ни отминава и продължава отвъд себе си. Намираме светлина в разрушените гнезда на щъркели с новите стихове на Ася Палева. Александър Арнаудов * Разрушаваме гнезда на щъркели, […]
Болката в този живот разцъфва като кървава роза в следващия. Разпъваме пашкула й и потушаваме огъня на самоунищожението с молитви. Смирението е единственото, което ни остава, след като сме били себе си, в новите стихове на Ася Палева. Александър Арнаудов […]
