Александър Арнаудов – В пустошта

От неродените деца до гроба на дядото, Александър Арнаудов, с изострени сетива, наблюдава и улавя малките промени около и в него, за да ги пресъздаде в тези сенрю и хайку, които са първите му, завидно добри, опити в тези капризни […]

Александър Арнаудов – Опитомяване

Първият човек е сърцето, а естественият прираст на смъртта, която е последната му пролет, е резултат от вечните му удари. Кръстът опитомява любовта ни, а между вкъщи и дома има пропаст в най-новите стихове на младия редактор и водещ на […]

Александър Арнаудов – Спомени от живота

Завършваме днешните публикации в октомврийския апокалипсис на списание „Нова асоциална поезия“ със „спомените от живота“ на неговия редактор и водещ на летните четения на НАСП в различни градове на страната – Александър Арнаудов. Детството е майката, а смъртта – мащехата […]

Александър Арнаудов – Смърт на живо

Религиозно „сюрреалистичната“ поезия на Александър Арнаудов наподобява гласовете на Шаламун и Рембо във времето, когато „всичко вече е казано“ и „всичко вече е написано“. Когато няма значение, как „говорим“, а как „мълчим“, независимо дали играем с езика или го раждаме […]

Александър Арнаудов – Празният цвят на сърцето

Завършваме днешните публикации в списание „Нова асоциална поезия“ с най-новите стихове на Александър Арнаудов, който за пореден път вдигна публиката на крака по време на четенето на НАСП в Пловдив миналия месец. Човек живее с един орган по-малко – най-важният: […]

Александър Арнаудов – Сърцето е смъртна присъда

Представяме ви последните стихове на най-новия редактор на електронно списание „Нова асоциална поезия“ – Александър Арнаудов, който направи впечатляващ дебют пред публика по време на Великденското четене на НАСП в столичния клуб MAZE през април.   никой не иска да […]

Александър Арнаудов – Когато дописвам луната

За нас е удоволствие да завършим днешните публикации в апокалиптичния пролетен вятър на априлския брой 10 на нашето списание с поредната свръхдоза безкомпромисно талантлива, зряла и подкупващо „интертекстуална“ поезия на 19-годишния Александър Арнаудов. Светът се създава единствено чрез своя край […]

Александър Арнаудов – Ангелът на бащата

С настоящата публикация поставяме своеобразен рекорд за нашето списание „Нова Асоциална Поезия“ – предлагаме ви нови 36 стихотворения на 19-годишния Александър Арнаудов, който благодарение на таланта и поддържането на постоянно високо ниво в писането си се наложи като един от […]

Александър Арнаудов – Животът е болест

Поредният много силен млад поет в непрогледния ъндърграунд на Нова Асоциална Поезия, от който се социализираме единствено отвъд – Александър Арнаудов, ни изпрати своите най-нови стихове от самото сърце на мрачна Шотландия, където понастоящем е студент. След размазващия си дебют […]

Александър Арнаудов – Лъв

Представяме ви дебютната публикация на страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“ на Александър Арнаудов – млад талант с много бъдеще. Авторът е роден на 11 ноември 1998 година в София. Гимназиалното си образование получава в “Американски Колеж” – София […]