Александър Арнаудов – Свивам и паля изгрева

Цял живот строим дома, в който няма да се родим, но ще умрем – угаснали като слънце, запалили в себе си изгрева. Сега е мъртъв час, но вятърът разлива времето и небето се отваря като рана в най-новите стихове на […]

Александър Арнаудов – Затъмнение

Есенното слънце е пръстов отпечатък в небето след престъпното лято на живота ни. Времето залязва на July morning и се срещаме със себе си като удавници в мъртвото море на света в най-новите хайку на редактора на електронно списание „Нова […]

Александър Арнаудов – Ако можех да се родя

София е пътят към ада, който вечно е в ремонт. Вените са корени, които потъват нагоре в небето с най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия – Александър Арнаудов, с които завършва брой 22 на […]

Александър Арнаудов – Дните изтичат като кръв

Смъртта е вреден навик, който забравяме и ангели гнездят в очите ни. Дните изтичат като кръв, докато измиваме светлината от гледката, прегърнали дъното, където самотата не съществува. Представяме ви новите стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална […]

Александър Арнаудов – Следващият сезон

Следващият сезон си отива и след него остават само спомени. Сенките обикалят града, докато разделят хората от небето. Събираме последните слънчеви лъчи в новите текстове с източен привкус на Александър Арнаудов.    * сакура сянката на дървото разделена от вятъра […]

Александър Арнаудов – Краят

Смъртта е сигурна, но краят се ражда единствено с нас и времето се разпада като Бог станал човек. Отвъд ни връхлита естественият подбор на сърцето с най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на НАСП – Александър Арнаудов, с […]

Александър Арнаудов – Чума

От празното небе пада мрак в очите, като дъжд, който ни прегръща. Сенките се сливат с изгрева, след края на зимата. Изпускаме нощта като отрова в чашата на сърцето, в новите тристишия с източен привкус на Александър Арнаудов, с които откриваме […]

Александър Арнаудов – Вярата е зима

Във вените на времето, което ще ни надживее, тече топлата кръв на март, но вярата е зима. Вечна като живота и студена като надеждата, търсеща изход отвъд. Няма никой на масата, няма никой в човека, изгревът няма да дойде, защото […]

Александър Арнаудов – Родословно дърво

Любовта е родословното дърво на сърцето ни, което пониква на празните места в небето и расте с вечното ни детство. Когато очите са гравитация, светът е сляп и тежи в ръцете си, светлината още не е написана, още не знаем, […]

Александър Арнаудов – Ангелът, който е смъртта си

Отдавна умряхме, но не беше достатъчно и дойде Апокалипсисът на сърцето. Любовта ни е ангелът, който е смъртта си в най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на „Нова асоциална поезия“ Александър Арнаудов.   амнезия в семейството ни децата […]