Александър Арнаудов – Краят

Смъртта е сигурна, но краят се ражда единствено с нас и времето се разпада като Бог станал човек. Отвъд ни връхлита естественият подбор на сърцето с най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на НАСП – Александър Арнаудов, с […]

Александър Арнаудов – Чума

От празното небе пада мрак в очите, като дъжд, който ни прегръща. Сенките се сливат с изгрева, след края на зимата. Изпускаме нощта като отрова в чашата на сърцето, в новите тристишия с източен привкус на Александър Арнаудов, с които откриваме […]

Александър Арнаудов – Вярата е зима

Във вените на времето, което ще ни надживее, тече топлата кръв на март, но вярата е зима. Вечна като живота и студена като надеждата, търсеща изход отвъд. Няма никой на масата, няма никой в човека, изгревът няма да дойде, защото […]

Александър Арнаудов – Родословно дърво

Любовта е родословното дърво на сърцето ни, което пониква на празните места в небето и расте с вечното ни детство. Когато очите са гравитация, светът е сляп и тежи в ръцете си, светлината още не е написана, още не знаем, […]

Александър Арнаудов – Ангелът, който е смъртта си

Отдавна умряхме, но не беше достатъчно и дойде Апокалипсисът на сърцето. Любовта ни е ангелът, който е смъртта си в най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на „Нова асоциална поезия“ Александър Арнаудов.   амнезия в семейството ни децата […]

Александър Арнаудов – Зимна гробница

От сушата през зимата и северното сияние, търсим светлината в дните на последния сезон. Времето спира преди да се родим, докато нощното небе търси ръцете ни. Чакаме първия сняг от детството в новите хайку на Александър Арнаудов.   * суша […]

Палми Ранчев – След полунощ

Бог отдавна е разказал всичко в нас. Светът е пълен с нашите пространства, чувства, предмети и сенки, а утрото се опитва да ги превърне в домове. Светлината, с която всичко ще свърши, е наоколо в новите стихове на Палми Ранчев.  […]

Александър Арнаудов – Мъртво вълнение

Животът ни е мъртво вълнение – страданието ни хвана за ръка и изчезнахме в небето под краката ни. Декември ще бъде май, защото септември не съществува. Редакторът на списание „Нова асоциална поезия“ – 20-годишният студент по компютърни технологии в Шотландия […]

Александър Арнаудов – В пустошта

От неродените деца до гроба на дядото, Александър Арнаудов, с изострени сетива, наблюдава и улавя малките промени около и в него, за да ги пресъздаде в тези сенрю и хайку, които са първите му, завидно добри, опити в тези капризни […]

Александър Арнаудов – Опитомяване

Първият човек е сърцето, а естественият прираст на смъртта, която е последната му пролет, е резултат от вечните му удари. Кръстът опитомява любовта ни, а между вкъщи и дома има пропаст в най-новите стихове на младия редактор и водещ на […]