Айча Заралиева – Изкушения

Не е модерно да си поет, светът вече не е наш, а душата търси изкушения преди гроба и гладните червеи. Апокалипсисът на малкия град и глобалното село, на радостта и тъгата на самотните модерни хора през 21 век, избухва в […]

Айча Заралиева – Градът на тъгата

Завършваме днешните публикации в апокалиптичната майска анархия на списание „Нова асоциална поезия“ с чудесните нови стихове на д-р Айча Заралиева – един от най-обичаните и силни автори на нашето електронно издание.   * Под песните на щурци Между спомени и […]

Айча Заралиева – Окоп

Родният ни град е небето, което е рана. Преди да падне нощта и пролетния мрак да го закрие, завършваме днешните публикации в апокалиптичния априлски брой на списание „Нова асоциална поезия“ с последните стихове на д-р Айча Заралиева, която за пореден […]

Айча Заралиева – Празнувам, че е сряда

Завършваме днешните публикации в пролетния вятър на апокалиптичния мартенски брой на списание „Нова Асоциална Поезия“ с най-новите стихове на д-р Айча Заралиева, която по стара традиция откри и последното четене на едноименното литературно движение в столичния клуб MAZE. Жестокостта на […]

Айча Заралиева – Всичко от което съм бягала

Когато си мислим, че животът е всичко, от което сме бягали, се оказва, че това е любовта. Предлагаме ви най-новите стихове на д-р Айча Заралиева, чието искрено, емоционално писане е истинско украшение, блестящо върху апокалиптичното колективно тяло на Нова Асоциална […]

Айча Заралиева – Нямам бащин дом

Д-р Айча Заралиева е родена на 01.04.1986 г. в Търговище. Завършва медицина в МУ-СОФИЯ през 2011 г. Пише поезия и проза. Автор на стихосбирките „Пътуване (2005) и „Пълнолуние “ (2013). Понастоящем работи като лекар в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“. Стиховете й […]

Айча Заралиева – Триста и шейсет километра

* Мълчанието на бездомника, тъмния живот на слепец, злобата на просяка и детския копнеж се сливат в противна симфония, която слушам всеки ден, вървейки по улиците на тази страна, останала в плен на старите си призраци и градските легенди.   […]

Айча Заралиева – Татуиран си под клепачите ми

* Ще си отрежа косите. И дълго ще мия раменете си, защото твърде силно си спомнят всеки твой допир. Ще си изключа телефона, ще пусна завесите, и ще мълча, докато забравя всичко, което бяхме.   * Аз съм красивата вещица, […]

Айча Заралиева – Мракът в сърцето ми

* Чакам есенното слънце – да освети мрака в сърцето ми.   * В неделя сутрин София спи Неспокойно Като средностатистически българин С кредит Стара кола Безпомощни родители Непораснали деца Наднормено тегло И проблеми с черния дроб.   * Да […]