Ружа Матеева – Катастрофата е неизбежна

Когато минава Трамвай Желание катастрофата на света ни е неизбежна. Никой не живее (но винаги умира) сега и това е любов, защото очите ни са широко отворени в ада. Представяме ви – по-истински от ударите на сърцето и грайферите на […]

Божидар Пангелов – Облаци

Гробът на света е затворен и в студената събота на есента чакаме Душата на Слънцето. Облаците изтръгват небето като сърцето ни в новите стихове на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ Божидар Пангелов.   * облаци болници памуци изтръгват облаци […]

Ивона Иванова – Тотална щета

По стара, мрачна традиция започваме ежемесечната апокалиптична, декадентска авантюра на списание „Нова асоциална поезия“ със стиховете на неговата култова редакторка – д-р Ивона Иванова. Животът е тотална щета и нямаме търпение да свърши и през този ноември.   Тотална щета […]

Марин Маринов – Пеперудите не могат да тъгуват

Марин Маринов пише с японски финес върху прозрачен порцелан с четка потопена в безкрайното – преди векове и за векове. Божидар Пангелов   Из „УТРИННА ЗВЕЗДА“ „Пеперуда – какво красиво Отвъд е нарисувано върху крилете ти.” Нели Закс 2 Беше […]

Александър Арнаудов – Свивам и паля изгрева

Цял живот строим дома, в който няма да се родим, но ще умрем – угаснали като слънце, запалили в себе си изгрева. Сега е мъртъв час, но вятърът разлива времето и небето се отваря като рана в най-новите стихове на […]

Лъчезар Лозанов – Въпреки нашето отсъствие

Бяхме с приятел в Тутракан. Там има музей на риболова със снимки от началото на 20 в. Видяхме уловени моруни с рекордни размери – по 300-400 кг., които са 2 или 3 пъти боя на човек. Окачени и вдигнати на […]

Виктор Иванов – Ваканция

Пънкът няма да умре, но за нас нищо не е сигурно и цял живот чакаме безкрайната ваканция от самите себе си. От Австралия до нощна София – Трамвай 18 катастрофира отвъд пространството и времето, които надрусани търсят в Гугъл убийството […]

Невена Борисова – Аз, която тлея

Липсва ни гласа от детството.  Душата поема по своя път и тлеем в телата си. Отделечаваме се от болката в новите стихове на Невена Борисова.  Александър Арнаудов      * От детството единствено ми липсва гласът на щурците, може би […]

Радослав Александров – Видях Бог да плаче

Сълзите на Бог са дъжда, с чиито капки си приличаме. Спомените са проекция на бъдещето, а душата търси любов извън себе си. Ефирни образи и разсъждения върху хода на времето – в най-новите стихове на младия Радослав Александров. Ива Спиридонова […]