Велислава Кандова – Ние сме мъртви

Пеперудите нямат душа, а след тях ние сме мъртви. Пролетта ухае на прах, когато махат мартениците от дрехите и дърветата, но оставят всички некролози по стените на сградите, за да ни напомнят за самите нас. Превръщаме се в петно в […]

Миглена Цветкова – Потоп

Преди Вселенския потоп бушува дъждът, „в който с теб не се срещнахме“ и отмива пустинята на живота. Небето пропада, за да изсипе всичко на един дъх в нозете ни – в най-новите стихове на Миглена Цветкова.   * Не дойде […]

Веска Георгиева – Удавяне

Давим се в облаците, пътуващи в небето към вечността. Времето върви след нас и не знае къде отиваме, и че няма да се върнем. Представяме ви новите стихове на Веска Георгиева, заплетени в молитви, с ръце протегнати към любимите неща […]

Рада Асенова – Лунички

Представяме ви дебютната публикация на страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“ на Рада Асенова. Авторката представя себе си по следния начин: „Аз съм Рада Асенова. Започнах да пиша и рисувам в ученическите си години. После за дълък период от […]

Весислава Савова – Време

Създаваме лабиринт в живота си, където търсим изхода от себе си. Времето минава на всяка спирка и никой не се качва. Подреждаме думите си в картини в новите хайбуни на Весислава Савова.  Александър Арнаудов    подреждам подреждам думите си в […]

Венелин Бараков – Огледало

Единственото огледало, в което можем да се видим и потънем докрай, е Другият. Любовта е кръст и радост, а светците са деца – влюбени в живота, за да го възкресят отвъд. Представяме ви най-новите стихове на Венелин Бараков на страниците […]

Ивайло Василев – В една юлска утрин

Лятото е последният сезон, в който забравяме имената си. Давим се в очите си и търсим изход от времето. Всяка година се събуждаме в телата си, докато търсим половинката си в новият разказ на Ивайло Василев.  Александър Арнаудов    В […]

Роланда Стефанов – Свещи не пали

Живеем болката си и времето отминава. Крием се от себе си в другите, докато светът попива кръвта с най-новите образци на любовната лирика на Роланда Стефанов.  Александър Арнаудов    * цветята, които ми подари ухаят също като теб на обич, […]

Гергана Георгиева – Грузинска рецепта за жизнерадостен тост

Адът е много повече от девет кръга и 35 песни, но любовта е стара грузинска рецепта за жизнерадостен тост и скоро всички ще са мъртво пияни. Между обесения и Възкръсналия вдишваме белия цвят на жасмина в новите стихове на Гергана […]

Соня Георгиева – Категорично и задължително

Липсата на любов трябва да ни убива категорично и задължително. Отчаяно се борим за живота си, който е вечен като смърт в душата – в най-новите експлозивно емоционални и болезнено искрени стихове на Соня Георгиева.   * Самотата слиза бавно […]