Крепи ни самият живот с чудото, че продължава. Палми Ранчев ПЕСНИ, РЕЧИТАТИВИ, ВЪЗКЛИЦАНИЯ ПЪРВА ПЕСЕН Страх ме е да погледна през прозореца. И няма да гледам. Понякога съм термометър, с който отчаяното време си измерва температурата. Погледът ми е […]
Измисляме очите си, докато мъглата ни прегръща. Пишем история на болката и отлитаме в безкрая. Проумяваме света в самотата си в поемата на Айше Рубева. Александър Арнаудов Автобиография В памет на жертвите на Възродителния процес. Мустафа в затвора […]
Страховете скитат навън и падат премръзнали. Издърпваме тела в обятията си. Забравяме да дишаме и търсим спасение в новите стихове на Павел Павлов. Александър Арнаудов * Уморен по очи лежа си в стаята. Сърцето ми неравноделно отскача в пружината. […]
Намираме човека от другата страна на нощта. Тишината тъгува и минутите отброяват дъха ни. Новият свят кръжи в стиховете на Деница Минева. Александър Арнаудов July morning (след изгрева) под сянката в парка нов свят кръжи другият е немислим […]
Земното мълчание не разбира езика на сърцето. Рисуваме върху платното на нощта и брега прибира остатъци обич. Светлината сочи посоката на живота в новите стихове на Ива Спиридонова. Александър Арнаудов Мъртво вълнение морето си прибира остатъците обич от брега […]
Сезоните на спомените са есен и идваща зима, останалите не настьпват в сърцата ни. Опираме се на сенките си, вървейки към прозата на живота, кратък като свещ. Всичко това – в новите стихове на Иванка Гичева на страниците на списание […]
Да погледнеш и познаеш тялото и сърцето си, отдалечен от себе си, защото си останал в другия. Да съществуваш извън, да бъдеш невъзможен и нереален. Също както него. Бъдещи изображения на нищото – това е смисълът на „ние“. Аз и […]
Онова място, е там, където живеят всичките ни любими, докато ние се лутаме в несъществуващ свят, в търсене на очите им. За дестинациите на сърцето – в най-новите стихове на Димитър Пенчев. Ива Спиридонова * Какво е небе без […]
Сърцата на мъртвите удрят земята, защото са топли и бият по-силно от нашите. Животът е най-опасната есен на света и няма оцелели, когато времето натежава отляво и болката се свива на слънчево кълбо. Метафизичната ни тъга се протяга като ленива […]
Градината на света е равновесие на мека светлина и непрогледен мрак. Тъмната река на всичките ни години търпеливо дълбае коритото си във времето и разнежва до смърт безбрежното море на вечността, в което се влива. С удоволствие ви представяме апокалиптичните […]