Светът изкривява небето в което се раждаме и като дом то рухва над нас. Животът е сън за цветя в бетона на покоя и това е кървав спорт в новата публикация на Людмила Петрова. Александър Арнаудов * Изсипвам стихове […]
Спрях да пия бира. Да се наливам. Бирата е колаборация с обществото, да си му пийнал, ама такова едно леко. Сутрин винаги съм слаб, като съм препил с бира. Не физически, а духом. Уискито и водката са яките алкохоли. За […]
Животът ни е закъсняла зима, която се познава по нощите. Смъртта е студена и думите умират. В смеха ни плаче дете, което се учи на безраличие. Продаваме мечтите си за светлина в новите стихове на Етина. Александър Арнаудов ПОЗНАВАМ […]
Най-важно е това, което не е важно… За важните неща в живота, за острите стрелки на времето и разпадът, след който остава само любов – в най-новите стихове на Надежда Тошкова. Ива Спиридонова * Кой измисли стрелките на времето? […]
Кръвта ни се излива по небето и се превръща в мрак. Тръгваме си с вятъра, докато забравяме слънцето в най-новите стихове на Юлия Радева. Александър Арнаудов * А душата ми вързана между червеното небе и зелената земя, между страховете […]
Бог отдавна е разказал всичко в нас. Светът е пълен с нашите пространства, чувства, предмети и сенки, а утрото се опитва да ги превърне в домове. Светлината, с която всичко ще свърши, е наоколо в новите стихове на Палми Ранчев. […]
Коледа е не само Рождество, но и есхатологична надежда, Апокалипсис. Предлагаме ви радостно аскетичната, по бресониански изчистена, християнска лирика на Венелин Бараков в мистичната декемврийска нощ на списание „Нова асоциална поезия“. любов мина цяла вечност преди да я срещне […]
Животът е полет под тъмни звезди без кислород, обречен да продължава вечно отвъд себе си. Представяме ви акростиховете на гуруто на новата асоциална класика в България – Ивайло Мерджанов. ЯНИСЛАВ ТРИФОНОВ (ЯНКО) Явно туй ще е пътя докрая – […]
За нас е удоволствие да ви представим най-новите стихове на Димитър Пенчев, дошли от пазвата на мрака, където сърцето се превръща в тъга. Димитър е един от нашите най-обичани автори, който съвсем в края на тази година изненадва всички със […]
През есента погребваме света с падащия дъжд. Тишината кънти в забързаните влакове, докато гледаме към края на пътя. Изпреварваме сезоните в рубриката на списание „Нова асоциална поезия“ – „Източни пиеси“ с „Циганско лято“ на Зорница Харизанова. Александър Арнаудов * циганско лято цъфнаха […]