Представяме ви новия цикъл стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия – Александър Иванов за ада, който не е другите, както е мислел Сартър, а сме самите ние. СТУД в ада всичко гори само тялото […]
Виждаме себе си в сенките, докато тишината ни превземе и усетим липсата на живота. Самотата ни настъпва като зимата и ни люлее като в люлка на бесилото на света, за да се родим отново в апокалиптичния пънк на Павел Павлов. […]
Бързаме да приключим живота си в чуждите спомени. Зрението и слухът се губят в забрава. Студения вятър преди полунощ е последният звук, който ще чуем. Така преминаваме в отвъдното с новата публикация на Весислава Славова. Александър Арнаудов Рисунки Теун Хокс […]
Времето се разминава със себе си и научаваме важните неща от живота, когато сме изправени пред непоправими събития. Силната воля и вярата се превръщат в движеща сила и помагат да открием правилният път в нашата гибел. Представяме ви дебютния разказ […]
Любовта е най-неверният стих, затова вечността не е на поезията, а нейна. Това е само краят на света – новата публикация на култовите фронтмени на Нова асоциална поезия Ивайло Мерджанов и д-р Ивона Иванова в есхатологичната рубрика за колективно писане […]
Тишината в душата е повалена от крясъците на живота. Единствено в света на вярата чуваме биенето на камбани и звука на природата. Завръщаме се в реалността в новата публикация на Гергана Янинска. Александър Арнаудов Едно малко На планина съм […]
В съзнанието ни остават само ненужните сънища. В тях вселената се люлее и се движи назад в огледалото. Накрая остава светлината открадната от света в новите стихове на Георги Славов. Александър Арнаудов Лицемер Сложи палеца на края на челото […]
Затваряме очите си за последно преди изгрева. Успяваме да видим единствено самотата си и брега на морето. Отпускаме се по течението на смъртта и си спомняме живота в новата публикация на Велислава Кандова. Александър Арнаудов Без теб Единственият път […]
Собственият ни сън е мястото, в което се раждаме сами. Тогава на ръба на душата ни изгаря цялата вселена. Но светлината е лъжа и пропадаме заедно с думите. Обръщаме часовника и започваме всичко отначало в новите стихове на Жара Гавран. […]
Съблечете очите си! /Ревю „Голи очи”, Надежа Тошкова / „Голи очи” е стихосбирка, която носи усещане за цялостност, за преодолени граници между различен стил писане, за прекрачване отвъд правилата на поезията, за да разберем, че правила няма. Тук са събрани […]