Ясен К. Хенри – Когато се разплакаха прозорците

Студът е единственият приятел на смъртта. Когато се разплакаха прозорците, зимата се роди в нищото. Само тишината остава по пътя ни с поезията на Ясен К. Хенри.  Александър Арнаудов   Когато се разплакаха прозорците   Когато се разплакаха прозорците, комините […]

Станимир Енчев – Нокти

Мислите са голи и нямат цел. Орлите се събират, там където свършват думите. Черепът на слънцето се пука в стиховете на Станимир Енчев.  Александър Арнаудов   ТРЪБА Някъде надолу по тръбата, където свършва вятърът и пръстите на тъмнината недостигат, черепът […]

Нина Желязкова – Солипсизъм

Не знаем, че сме смъртта си. Животът ни е солипсизъм от скелетата на небето. Огънят не знае, че гори в стиховете на Нина Желязкова.  Александър Арнаудов    * Само предполагам, че ме има. А може, може да ме няма. Как […]

Славка Красимирова – Археологът

Животът ни подмина, докато гледаме миналото в очите. Оставаме без бъдеще в археологията на желанието и кратката проза на Славка Красимирова.  Александър Арнаудов    Археологът Археологът с леко набола брада и прошарени коси до раменете, седеше до големия ров с […]

Велислава Кандова – Обичам дъното

Времето се прокрадва в зениците. Устните са отворена рана. Обичаме дъното в стиховете на Велислава Кандова.    Александър Арнаудов     * Обичам дъното, отдолу слънчевите зайчета играят и лилавата кожа оживява, целуната от нежно слънце, посрещната, от развълнувани ръце […]

Гордан Изметов – Дюшекът на провала

Не бихме се родили, ако знаехме, че това ни убива. Живеем с мисълта за отсъствието. Преразказваме нищото в дебютната публикация на Гордан Изметов на електронните страници на Нова асоциална поезия.   Александър Арнаудов      * опитвам се да преразкажа […]

Павел Павлов – В тестисите на живота

Животът е крепост, в която никой не живее. Чакаме прилива в януарските стихове на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    * Така е приятелю, животът е строене на пясъчен замък, в който никой няма да живее. Но поне може да се […]

Рени Васева – Някои катастрофи са неизбежни

Чуваме костите на мъртвите под стъпките си. Зимният вятър говори като призрак. Градът се слива с небето в поезията на Рени Васева.    Александър Арнаудов     * Под стъпките ми костите на мъртвите блажено пеят. Така си мисля аз […]

Ивайло Мерджанов – Авторски залитания

МАНИФЕСТ ОТ БЕЗДНАТА НА СЪРЦЕТО всеки връх е самота като гроба в ниското царство на пръстта един ден ще се намерим завинаги Ивайло Мерджанов   интервю с дума – Напуснах страницата си преди четири години, – разказваше думата – оттогава […]

Саня Табакова – Чакалня

Зимата дойде като самонараняване, студ и емпатия. Астероидите ни подминават, заразата се прибира у дома отпочинала. На най-празния от всички стол – този на живота четем най-новите стихове на Саня Табакова.   ЕМПАТИЯ Знам, че днес си изпаднал в беда, […]