Студът е единственият приятел на смъртта. Когато се разплакаха прозорците, зимата се роди в нищото. Само тишината остава по пътя ни с поезията на Ясен К. Хенри. Александър Арнаудов Когато се разплакаха прозорците Когато се разплакаха прозорците, комините […]
Мислите са голи и нямат цел. Орлите се събират, там където свършват думите. Черепът на слънцето се пука в стиховете на Станимир Енчев. Александър Арнаудов ТРЪБА Някъде надолу по тръбата, където свършва вятърът и пръстите на тъмнината недостигат, черепът […]
Не знаем, че сме смъртта си. Животът ни е солипсизъм от скелетата на небето. Огънят не знае, че гори в стиховете на Нина Желязкова. Александър Арнаудов * Само предполагам, че ме има. А може, може да ме няма. Как […]
Животът ни подмина, докато гледаме миналото в очите. Оставаме без бъдеще в археологията на желанието и кратката проза на Славка Красимирова. Александър Арнаудов Археологът Археологът с леко набола брада и прошарени коси до раменете, седеше до големия ров с […]
Времето се прокрадва в зениците. Устните са отворена рана. Обичаме дъното в стиховете на Велислава Кандова. Александър Арнаудов * Обичам дъното, отдолу слънчевите зайчета играят и лилавата кожа оживява, целуната от нежно слънце, посрещната, от развълнувани ръце […]
Не бихме се родили, ако знаехме, че това ни убива. Живеем с мисълта за отсъствието. Преразказваме нищото в дебютната публикация на Гордан Изметов на електронните страници на Нова асоциална поезия. Александър Арнаудов * опитвам се да преразкажа […]
Животът е крепост, в която никой не живее. Чакаме прилива в януарските стихове на Павел Павлов. Александър Арнаудов * Така е приятелю, животът е строене на пясъчен замък, в който никой няма да живее. Но поне може да се […]
Чуваме костите на мъртвите под стъпките си. Зимният вятър говори като призрак. Градът се слива с небето в поезията на Рени Васева. Александър Арнаудов * Под стъпките ми костите на мъртвите блажено пеят. Така си мисля аз […]
МАНИФЕСТ ОТ БЕЗДНАТА НА СЪРЦЕТО всеки връх е самота като гроба в ниското царство на пръстта един ден ще се намерим завинаги Ивайло Мерджанов интервю с дума – Напуснах страницата си преди четири години, – разказваше думата – оттогава […]
Зимата дойде като самонараняване, студ и емпатия. Астероидите ни подминават, заразата се прибира у дома отпочинала. На най-празния от всички стол – този на живота четем най-новите стихове на Саня Табакова. ЕМПАТИЯ Знам, че днес си изпаднал в беда, […]
