С удоволствие ви представяме най-новия разказ на фронтмена на старопрестолния ъндърграунд Емилиян Иванов в епицентъра на апокалиптичния копнеж на списание Нова асоциална поезия. ИСТОРИЯ С КОПНЕЖ „Как се ловят тия пусти змии на тия стари години – мислеше си […]
Времето променя реда на всичко наоколо. Бягаме без цел, защото нататък няма друго. Опитваме се да разберем себе си в текстовете на Палми Ранчев. Александър Арнаудов НАКРАТКО На едно пребито момче по време на протестите. И днес същите отпадъци, […]
Птиците падат с прерязани ноти в гърлата. Прагът ни пази от потънали морета. Слагаме край на дъха си в поезията на Спаска Гацева. Александър Арнаудов Запетая Сложих точица на дъха си. Животът ѝ врътна една заврънтулка. […]
Сънищата се разтапят по устните. Оцветяваме картата на зимата. Наивността е нашата врата в най-новите стихове на Христина Панджаридис. Александър Арнаудов Сладост всеки ден гледа трите необрани смокини в двора на тези хора им е сладко […]
Светлината си отива, привидно мъртва в миналото. Светът в нас се срутва. А дъждът вече цяла вечност шепне безмълвия в стиховете на Павел Павлов. Александър Арнаудов * И пак е тъмно. Отново се любувам на хиляди звезди отдавна мъртви. […]
Злобата минава във времето без посока. Чувстваме свободата в края на лятото. Хорската лудост е единственото ни разнообразие в стиховете на Крисимир Вардиев. Александър Арнаудов Един живот Драматични лица Вдетинени пияници Хора функция на работата си Говорещи за нея […]
Слънцето захапва лятото и остава отпечатъци по нас. Превръщаме се в графити в подлеза на живота. Изчезваме като Алиса в заешката дупка в стиховете на Диана Димитрова. Александър Арнаудов * някой ден ще остане само един айсберг […]
Въздишките ни се разминават във времето. Търсим очите си, които засядат в небето. Вратите зад нас се затварят в стиховете на Велислава Кандова. Александър Арнаудов Такава трябва да е жената като вода като вятър като небе […]
В особената човешка есен природата следва своя вечен ход. Пътят на листата е надолу, на душите – нагоре. Човекът е корен и клон едновременно. Есента настъпва безмилостно в най-новите стихове на Димитър Пенчев, чиято нова поетична книга „Повярвах. Повървях“ очакваме […]
мисълта е с форма на вятър който променя купчина пясък пред очите ми и няма знак за минало няма памет в която да се зачена и да смиря надеждите си Гергана Георгиева * всеки сезон на необичане скъсява косата […]
