Ванеса Стефанова – Няма да усетя смъртта 

Няма да усетим смъртта, когато гласовете ни са болест. Научихме труповете си на любов, за да ги заровим и това е поезията, която е сърцето ни – в най-новите стихове на Ванеса Стефанова. Александър Арнаудов   Помогни ми има книги […]

Ива Спиридонова – Когато изгубиш корените си („Дъно в небето“ на Александър Арнаудов)

Дъно в небето Александър Арнаудов Когато изгубиш корените си сред калта на апокалипсиса, можеш да пропаднеш единствено в небето. И да продължиш да обичаш Бог и човека. Именно в тази любов намираш семейство, в което „никой не се ражда“, защото […]

Кристиан Илиев – Отрова

Утехата идва при нас като ангелско крило, като сълза от времето на грехопадението и колкото по-черно е слънцето, толкова светът е по-студен и летните залези са тъмни като сърце единствено отвъд. С удоволствие ви представяме новите стихове на Кристиан Илиев […]

Виктор Иванов – Син мрак

– „Издигане”…  над какво? – Издигане над света, над самите нас и над всичко, което пречи на творческата личност, която живее във всички хора. Виктор Иванов (Из интервю за издателство „Библиотека България“ по повод излизането на първата му книга с […]

Павел Веселинов – Мътни води

Геоглифите на платото Наска, газени стотици години от нищо неподозиращи хора, са видими само от въздуха поради огромните си размери. Видин също е обозрим, в цялост, само от самолет. Отдолу погледът се забива, постянно, в стени, огради, барчета, просещи покрай […]

Соня Георгиева – Не беше Хичкок

Когато изгледаме всички филми на Хичкок и птиците прелетят над църквата, за да останат на небето – ще бъдем златни като есен в небесния Йерусалим. Представяме ви новите стихове на Соня Георгиева в апокалиптичната волтова дъга на списание „Нова асоциална […]

Тодор Ников – Кападокия

На юг ме посреща горещият и сух въздух, маслиновите дървета, чиито плодове са били събирани още от римляните, нарове, цитруси, кактуси. И още барок. Бари. Своеобразната столица на Puglia. Разхождам се в морен ден из града. Леко се усеща морски […]

Емилиян Иванов – Песните на Софосбувир

нали те намерих в сърцето на вятъра; нали ръцете ми те взеха от купела на бурята; нали грабнах те от пламналите длани на дъжда; нали те отнех от утробата на студения въздух; нали те извиках от скута на фъртуната; нали […]

Веска Георгиева – Не намерих слънцето

Не намираме слънцето в насилието на самотата и свирим мрачно, и протяжно живота си, като хипнотизирана от сърцето, виола. Музика и текст: Веска Георгиева – на апокалиптичната подземна сцена на Нова асоциална поезия.   * грамадни вълни срещу мен – […]