Алекс Томов – Пинята

Спасението е въжето в ръцете ни. Смъртта е самозащита срещу болката. Животът е оръжие за различни цели в прозата на Алекс Томов.  Александър Арнаудов    Пинята Никога не е бил нито толкова полезен, нито толкова забавен приживе, колкото като труп. […]

Елисавета Шапкарева – Любов по време на пандемия

Елисавета Шапкарева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Живее и работи като журналист в родния си град. Има издадени две книги с хайку – „Тихо“ (2003) и „По здрач“ (2006), и една с […]

Гергана Златкова – Лабиринтите на самотата

Събираме себе си от светлината. Гласът ни звучи в небитието. Животът е лабиринт на самотата в текстовете на Гергана Златкова.  Александър Арнаудов    * Сред слънчевите лъчи събирам себе си от разпилени отломъци залепвам с маджун душата си – прозорец […]

Тодор Ников – Пътуване

Звънът на великденски камбани възвестява апокалиптичната безбрежност на петия сезон. Пътуваме към края на времето и началото на света – безтегловно изчезваме в себе си и писането на Тодор Ников с безгрижно тихите априлски страници на „Нова асоциална поезия“.   […]

Стефания Милева – Странични ефекти

Лечението на живота е експериментално и поезията е един от най-красивите му странични ефекти. Всичко произлиза от кръвта в най-новите стихове на Стефания Милева и апокалиптичните референтни стойности на списание „Нова асоциална поезия“.   Всичко произлиза от кръвта всяко нещо […]

Марио Стоев-Анхело – Неделя

А след дългата зима намериха само ризата му на двора. Намериха я, като се стопи снега. Няколко диви теменужки бяха пробили излинелия плат и цъфтяха. Приличаха на малки очи. Марио Стоев-Анхело   * а птиците ще чакат хората да се […]

Веска Георгиева – Медуза

Настана времето на Горгона Медуза и се опитваме с цялото си сърце да затворим очи и да се удавим в него завинаги. Слънчогледите гледат изгрева на края на света в поезията на Веска Георгиева и гръмоносния пролетен облак на списание […]

Христина Панджаридис – Слънцето наказва

Слънцето ни наказва за спомените. Пътуваме към лятото. Намираме мислите си в новите стихове на Христина Панджаридис.  Александър Арнаудов    Снимка Пазя снимка с ръцете на мама. Черно-бяла фотография. Черното е фонът, светлото са ръцете. В дни, когато свещите са […]

Радка Миндова – Вирус

Отдръпваме се от огледалото. Вирусът е нашата самота. Сваляме маската на света и се заразяваме от себе си в източните пиеси на Радка Миндова.  Александър Арнаудов    * опасен вирус едни слагат маски други ги свалят   * бързи тестове […]

Миглена Цветкова – Праг на болка

Витаем в паметта на града. Времето е прага ни на болка. Щастието ни убива за удоволствие в стиховете на Миглена Цветкова.  Александър Арнаудов    ЩАСТИЕТО е котка с тънки нокти. Гризе глезените ми. Обича да се катери. Преде с остър […]