Времето е тиранин, който отброява дните до края. Собствените ни мисли ни убиват и оставят само гибел след нас. Изписваме името си на нова страница в стиховете на София Йорданова. Александър Арнаудов * времето е тиранин, отброяващ годините на […]
Времето изравни живота ни на нула. Когато гледаме звездите, откриваме само кръст и самота, от която кървим. Виждаме отражението си в тъмнината и в новите стихове на Ерик Давидков. Александър Арнаудов Сянка на плод взето от уроците на невидимия […]
Времето нахлува като вятър и носи смъртта ни. Листата по дърветата са души на мъртви птици, които ни изпращат отвъд. Изгубени сме в полята от трупове в новите стихове на Маргарита Черникова. Александър Арнаудов Тя Изпита смелостта на мнозина […]
Запълваме празнотата в сърцето си с вечността. Оставяме живота и свободата на небето, което е езеро без дъно. Заспиваме върху крилата на птиците в дебютната публикация на Веска Георгиева на страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“. Успех и на добър […]
Целият ни свят е най-далечната точка, до която мислите ни стигат. Там където е тъмно се превръщаме в светлина и се събираме в общото ни тяло на небето. Правим си гроб, за да прекараме в него живота си в дебютната […]
Слънцето умира и го погребваме в себе си. Луната изтича в канала, докато подминава нощите, когато сме сами. Днес и утре са близанаци, и животът неумолимо се повтаря като вечна смърт в стиховете на Георги Бутраков. Александър Арнаудов * […]
Времето няма значение, когато животът се превръща в това, което наричаме самота. Съзерцаваме всичките си спомени със затворени очи и разбираме, че те са единственото спасение. Оставаме безкрайно сами, но щастливи в новия разказ на Ивайло Василев на страниците на електронно […]
Времето е смъртта ни, а смисълът на вечността е да се върнем обратно в пръстта, от която сме дошли. И да възкръснем като себе си в най-новите зимни стихове на Людмила Петрова. Александър Арнаудов Житейска равносметка „Опитвам се да светя […]
Болката в този живот разцъфва като кървава роза в следващия. Разпъваме пашкула й и потушаваме огъня на самоунищожението с молитви. Смирението е единственото, което ни остава, след като сме били себе си, в новите стихове на Ася Палева. Александър Арнаудов […]
Смисълът на живота знаят само децата, които сме били. Ние сме го забравили и чакаме да ни го каже отново смъртта. С удоволствие ви представяме най-новите стихове на поета, преводач, издател и музикант – Саня Табакова, носител на Националната награда на […]