Емилиян Иванов – История с копнеж

С удоволствие ви представяме най-новия разказ на фронтмена на старопрестолния ъндърграунд Емилиян Иванов в епицентъра на апокалиптичния копнеж на списание Нова асоциална поезия.   ИСТОРИЯ С КОПНЕЖ „Как се ловят тия пусти змии на тия стари години – мислеше си […]

Палми Ранчев – Ред

Времето променя реда на всичко наоколо. Бягаме без цел, защото нататък няма друго. Опитваме се да разберем себе си в текстовете на Палми Ранчев.  Александър Арнаудов    НАКРАТКО На едно пребито момче по време на протестите. И днес същите отпадъци, […]

Спаска Гацева – Безкрайният човек

Птиците падат с прерязани ноти в гърлата. Прагът ни пази от потънали морета. Слагаме край на дъха си в поезията на Спаска Гацева.    Александър Арнаудов     Запетая   Сложих точица на дъха си. Животът ѝ врътна една заврънтулка. […]

Христина Панджаридис – Наивност

Сънищата се разтапят по устните.  Оцветяваме картата на зимата. Наивността е нашата врата в най-новите стихове на Христина Панджаридис.    Александър Арнаудов      Сладост   всеки ден гледа трите необрани смокини в двора на тези хора им е сладко […]

Павел Павлов – Зима

Светлината си отива, привидно мъртва в миналото. Светът в нас се срутва. А дъждът вече цяла вечност шепне безмълвия в стиховете на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    * И пак е тъмно. Отново се любувам на хиляди звезди отдавна мъртви. […]

Красимир Вардиев – Един живот

Злобата минава във времето без посока. Чувстваме свободата в края на лятото. Хорската лудост е единственото ни разнообразие в стиховете на Крисимир Вардиев.  Александър Арнаудов   Един живот Драматични лица Вдетинени пияници Хора функция на работата си Говорещи за нея […]

Диана Димитрова – Графити в подлеза на живота

Слънцето захапва лятото и остава отпечатъци по нас. Превръщаме се в графити в подлеза на живота. Изчезваме като Алиса в заешката дупка в стиховете на Диана Димитрова.    Александър Арнаудов      * някой ден ще остане само един айсберг […]

Велислава Кандова – Невинни

Въздишките ни се разминават във времето. Търсим очите си, които засядат в небето. Вратите зад нас се затварят в стиховете на Велислава Кандова.    Александър Арнаудов      Такава трябва да е жената   като вода като вятър като небе […]

Димитър Пенчев – Особени сезони

В особената човешка есен природата следва своя вечен ход. Пътят на листата е надолу, на душите – нагоре. Човекът е корен и клон едновременно. Есента настъпва безмилостно в най-новите стихове на Димитър Пенчев, чиято нова поетична книга „Повярвах. Повървях“ очакваме […]

Гергана Георгиева – Разсечен канон

мисълта е с форма на вятър който променя купчина пясък пред очите ми и няма знак за минало няма памет в която да се зачена и да смиря надеждите си Гергана Георгиева   * всеки сезон на необичане скъсява косата […]