Слави Томов – Lovers

Цялото ми Atellier съм го натъпкал с книги и постери на боксьори по стените. И спомени от красиви и глезени момичета от лятото, които съм носил на ръце, понеже се разплакваха само от горещия пясък на Стария плаж ‘на Camus’… […]

Ивайло Василев – Белези

Времето се разминава със себе си и научаваме важните неща от живота, когато сме изправени пред непоправими събития. Силната воля и вярата се превръщат в движеща сила и помагат да открием правилният път в нашата гибел. Представяме ви дебютния разказ […]

Деси Нико – Триптих или На 30 трептях

Три важни момента в пребиваването ни на този свят: когато даваме живот (или решаваме, че май е по-добре да не дадем); когато се научаваме на живот след смъртта на основополагащо близък човек (или разбираме, че никога няма да живеем нормално […]

Илияна Стоянова – Хляб насъщни

Вярата в доброто се изправя срещу ни като Титаник и катастрофира в нас заедно с всички спомени, които сме самите ние. Пътуването е началото на щастието в новата публикация в списание Нова асоциална поезия на Илияна Стоянова.  Александър Арнаудов   […]

Емилиян Иванов – Тая година беше лятото твърде дъждовно

При култов ъндърграунд автор като Емилиян Иванов и прозата е поезия, а езикът – книгата на живота. С апокалиптично вълнение и радост ви представяме най-новия разказ на писателя в октомврийското самоубийство на света в брой 14 на електронно списание „Нова […]

Слави Томов – Епилогът на паденията

Социалното е удавено с потулените метафори на идиомни недоволства и гняв, на меркантилна куртоазия, на акварелна циклофрения и лакейство. Това ветрило от хронично ‘течащи’ чувства, дали би могло да бъде овладяно с широкоспектърния augmentin? Слави Томов   * Епилогът на […]

Христина Асенова – Спасени от любов няма

Телата шепнат едно в друго и разказват за вселената, и всичко което е отвъд тях. Няма спасение от наркотика на съзнанието и всичко което се изгубва завинаги в него. Плащаме със сърцето си всяка изминала минута в разказа на Христина […]

Емилиян Иванов – Най-вкусната птица

Магическият (пост)модернизъм на търновския маестро на ъндърграунда Емилиян Иванов за пореден път триумфално шества в рубриката за проза на списание „Нова асоциална поезия“.   Най-вкусната птица І. Живял младият дървар със своята жена – хем първа хубавица, и тя млада […]

Емилиян Иванов – Песента на мюезина или опитомяване на сърцето

Култовият български писател Емилиян Иванов за Афганистан, талибаните и аскезата на хашиша – неистовият апофазис на сърцето.   Един човек избяга в Афганистан; избяга, защото Европа, тази стара учителка по хармония го угнетяваше със своята добре темперирана толерантност, с либералните […]