Ива Спиридонова – Когато изгубиш корените си („Дъно в небето“ на Александър Арнаудов)

Дъно в небето Александър Арнаудов Когато изгубиш корените си сред калта на апокалипсиса, можеш да пропаднеш единствено в небето. И да продължиш да обичаш Бог и човека. Именно в тази любов намираш семейство, в което „никой не се ражда“, защото […]

Кристиан Илиев – Отрова

Утехата идва при нас като ангелско крило, като сълза от времето на грехопадението и колкото по-черно е слънцето, толкова светът е по-студен и летните залези са тъмни като сърце единствено отвъд. С удоволствие ви представяме новите стихове на Кристиан Илиев […]

Виктор Иванов – Син мрак

– „Издигане”…  над какво? – Издигане над света, над самите нас и над всичко, което пречи на творческата личност, която живее във всички хора. Виктор Иванов (Из интервю за издателство „Библиотека България“ по повод излизането на първата му книга с […]

Павел Веселинов – Мътни води

Геоглифите на платото Наска, газени стотици години от нищо неподозиращи хора, са видими само от въздуха поради огромните си размери. Видин също е обозрим, в цялост, само от самолет. Отдолу погледът се забива, постянно, в стени, огради, барчета, просещи покрай […]

Соня Георгиева – Не беше Хичкок

Когато изгледаме всички филми на Хичкок и птиците прелетят над църквата, за да останат на небето – ще бъдем златни като есен в небесния Йерусалим. Представяме ви новите стихове на Соня Георгиева в апокалиптичната волтова дъга на списание „Нова асоциална […]

Тодор Ников – Кападокия

На юг ме посреща горещият и сух въздух, маслиновите дървета, чиито плодове са били събирани още от римляните, нарове, цитруси, кактуси. И още барок. Бари. Своеобразната столица на Puglia. Разхождам се в морен ден из града. Леко се усеща морски […]

Веска Георгиева – Не намерих слънцето

Не намираме слънцето в насилието на самотата и свирим мрачно, и протяжно живота си, като хипнотизирана от сърцето, виола. Музика и текст: Веска Георгиева – на апокалиптичната подземна сцена на Нова асоциална поезия.   * грамадни вълни срещу мен – […]

Спаска Гацева – Тиха самота

Любовта е смърт по непредпазливост. Всяка наша дума е тишина. Превръщаме се в тиха самота в новите стихове на Спаска Гацева.  Александър Арнаудов    * остарях каквато обещах със очи навътре и сърце отвън   * Днес съм целунато щастие. […]

Зорница Харизанова – Безименни ангели

Безименни ангели бдят над гробовете. Есента сваля маските на телата ни. Протягаме ръце в чернобели спомени в новите източни пиеси на Зорница Харизанова.  Александър Арнаудов    * есенен карнавал свалят маски безплътните сили   * Хелоуин – върху възглавницата ми […]