Ива Спиридонова – Синоними сме на сърцата си

Когато се обичаме, като лента пред очите ни минава вечността. Губим се в нея и самотата си и не остава друг смисъл. Тогава се разтваряме в себе си и любовта. Разбираме, че сърцето е смъртна присъда в новите стихове на […]

Марио Стоев-Анхело – Облаци

Когато душата тъче по стана на душата, облаците се трупат по белия лист. За нас е удоволствие да ви представим най-новите стихове на един от най-добрите поети в нашето издание – Марио Стоев-Анхело, който ще имате възможността да чуете за […]

Юлия Радева – Тишината

Предлагаме ви нова свръхдоза страстна, емоционална поезия – истинска корида на чувствата и агонално търсене на живот, любов и смисъл. Юлия Радева без илюзии, сантименти и бяло, сред отсечени дървета и мъртви ябълки, пълни с отвъдна тъга и въздишки.   […]

Стефания Милева – Натюрморт

Ласки като нож и смъртоносна нежност като руска рулетка в новите стихове на Стефания Милева – убийствено лапидарна и хипнотично концентрирана в центъра на сърцето, което сляпо бие като часовник в края на нощта.   Ласки лепнат по ножа на […]

Ивайло Мерджанов – Минус Симптоматика – година трета

Андрей Бели, Ноам Чомски, Виктор Цой, Георг Грос и всички други призраци в асоциалната ни вселенска душа в най-новите образци на високото класическо писане на Ивайло Мерджанов – апокалиптичното сърце на култовата ни рубрика Нова асоциална класика.     АНДРЕЙ […]

Иво Цанов – Мостове от тъга

Краят на света идва с танковете на радостта. Това е програмата максимум, а ние винаги сме нормални, винаги реалисти и искаме единствено невъзможното. Представяме ви новите стихове на един от най-радикалните и добри съвременни български поети – Иво Цанов, който […]

Людмила Петрова – Безглаголна любов

Времето е безглаголната любов, с която се обичаме, за да пропаднем в безкрайната дълбина на сърцето си, която е вечност. Истината, пътя и животът винаги спират за селфи в стиховете на Людмила Петрова, един истински представител на Нова асоциална поезия […]

Ася Палева – Модиляни

Ако животът ни бе картина на Модиляни, пеперудите в стомаха ни щяха да летят вечно в хербария на чувствата, а в раковините заровени в пясъка на времето, щяхме да чуваме шума на сърцето си. Стиховете на Ася Палева винаги ни […]

Стойко Русев – Обикновена саморазруха

Сърцето е кошмар, който е готов да се разбие. Когато ни убиват отвътре, отваряме входа към живота в гробницата. Времето лекува останалата част от душата ни в новите стихове на Стойко Русев. Александър Арнаудов    horror  сърцето в невидим буркан […]

Христина Асенова – Ти си светеца

Огънят помага да забравим за болката, той поне някога ще свърши. Единствената ни надежда е погребана, под дъждовни капки, а  в сълзите любовта свършва.  Не можем да забравим чувствата в белите стихове и в римите на Христина Асенова a.k.a ∆ Индигов […]