Мона Стоянова-Хатиб – Стъкла

Как се чувстваш? Как си ? Чувствам битките, които водя. Чувствам ги болезнено с цялата си душа и сърце. Чувствам как се променям. Чувствам как пораствам. Чувствам смелостта, която идва от рисковите, които поемам и тя ме плаши все още. […]

Велислава Кандова – Парк

Потъваме навътре без въздух и небе. Изправени сме на ръба на сърцето си. Очите ни се борят със света в новите текстове на Велислава Кандова.  Александър Арнаудов    Парк цъфнали кестени хиляди потни пчели голи деца унили родители препълнени пейки […]

Павел Павлов – Времето е стара, мокра кучка

Времето разхвърля множество съдби в небето. Изгревът влиза в очите ни. Опитваме се да съберем сърцето си в новата асоциална класика на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    * Едвам побрал се в детските си стъпки, и в двете шепи с […]

Людмила Петрова – Скандално

Спомените гният в настоящето. Душата се слива с маската на утрешния ден. Давим се в море от търпение в новите текстове на Людмила Петрова.  Александър Арнаудов.    Молитва Капка по капка – изтича търпението ми. После отново се появява. Боже, […]

Ася Палева – Безумия

Дъждът е несподелени чувства между нас и небето. Животът ни е една имитация на света. Сваляме всички маски в новите текстове на Ася Палева.  Александър Арнаудов    * Порция валеж ми припомня, че имам стави. Костите прогизват от сълзите ми. […]

Диана Димитрова – Не владея езика на живота

Стоим на ръба на душата си и гледаме навътре. Някъде дълбоко в нас се намира всичко неизживяно. Никой не владее езика на живота в новите стихове на Диана Димитрова.  Александър Арнаудов    * Ако знаех, как се ходи на любовна […]

Соня Георгиева – Безкрайна зима

Зимата е живата самота и всичко, което не искаме. Болката е виещ глас ранен на правилното място. Търсим нижката в тъканта на живота в новите стихове на Соня Георгиева.  Александър Арнаудов    Герда Ще ми се да те целувам сутрин […]

Рени Васева – Чудовище

Всеки отглежда чудовище в себе си. Небето поляга заедно с нас в съня ни. Усещаме болката и затова съществуваме в стиховете на Рени Васева.  Александър Арнаудов    * Сега, като казваш, че много ти липсвам, си спомням Червената шапчица. Във […]

Миглена Цветкова – Мълчанието

Търсим сърцето си на зазоряване. Тъжната луна изпива езика ни. Няма какво да добавим към този живот в новите стихове на Миглена Цветкова.  Александър Арнаудов    * Няма какво да добавя към този живот. Първите седем не ми липсват.   […]

Венелина Петкова – Шипове

Пукнатините в стената припокриват времето. Сетивата изчезват в абстракцията на днешното поколение. Светът е композиция на светлината в новите илюстрирани хайбуни и хайку на Венелина Петкова.  Александър Арнаудов   Шипове Както казват, пукна в двора пролетта. Здравецът отново покри голата […]