Лъчезар Лозанов – Гуменото куче

Бунтар (и регулярен клиент на официалната цензура) при соц-а, невписващ се в социокултурния мейнстрийм и днес – фронтменът на групата за културен тероризъм Рамбо 13 и почетен автор на Нова асоциална поезия Лъчезар Лозанов отново отправя към читателя анархистичните си […]

Александър Арнаудов – Терминал 2

Чуваме тишината на човека в нас и го оставяме да си отиде. Напускаме света през Терминал 2 към отвъд, като тези, които сме и тези, които обичаме. Представяме ви най-новите стихове на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ и носител […]

Александър Иванов – Кастрация на сърцето

Сърцето е мъртво, но продължава да обича. Погребваме тъгата си в небето, което изтрива целия свят. Отиваме си като носталгия по вечността в най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия – Александър Иванов. Александър Арндаудов  […]

Марин Маринов – Скелетът на аламана

ТАН-ГО Не зная кой избра вместо мен, ако изобщо е възможно, това страстно реене в 2/4-ти такта, прехвърлило отдавна океана, защото никога не съм помислял да се върна в пейзажите на отминали събития, раздухването на пепелта, грижливо посипвана от времето, […]

Ива Спиридонова – Nothing’s Impossible

Зимата вали в очите ни. Няма милост в сезоните на сърцето. Крием светлината в душата си с Депеш мод и новите стихове на редактора, и водещ на четенията на Нова асоциална поезия – Ива Спиридонова. Александър Арндаудов   Кръговрат няма […]

Александър Арнаудов – Оставащо време

Пусто поле. Потъваме в изминалия ден на гледката и в хербария на сърцето ни пониква първото кокиче. Представяме ви хайку от редактора на Нова асоциална поезия – Александър Арнаудов в рубриката за апокалиптично източно писане на нашето електронно издание.   […]

Димитър Пенчев – Малките сърца в кръвта ми

По пътя на смъртта с малките сърца в кръвта ни достигаме до края на любовта, за да преминем отвъд. Крачките ни се опитват да надбягат времето, но то винаги е преди нас. Представяме ви новите декемврийски стихове на Димитър Пенчев. […]

Петър Канев – Батай в Батак

Умът патки пасе. А разумът – лебеди. Петър Канев (с помощта на Атанас Петров)   ЧАЙНА В КАРДИФ Христос обича всички вещици, защото обича всички хора, които са себе си и защото обича кардамон с уелски кейк, когато вали дъжд. […]

Евгения Иванова – Затворени врати

С удоволствие ви представяме първата публикация на Евгения Иванова в апокалиптичната декемврийска пролет на списание „Нова асоциална поезия“. Авторката е родена навръх студентския празник през 1966 г. Завършила е Софийския университет, специалност „Българска фиология“ и магистратура по „Международна търговия“ в […]

Ванеса Стефанова – Няма да усетя смъртта 

Няма да усетим смъртта, когато гласовете ни са болест. Научихме труповете си на любов, за да ги заровим и това е поезията, която е сърцето ни – в най-новите стихове на Ванеса Стефанова. Александър Арнаудов   Помогни ми има книги […]