Липсва ни гласа от детството. Душата поема по своя път и тлеем в телата си. Отделечаваме се от болката в новите стихове на Невена Борисова. Александър Арнаудов * От детството единствено ми липсва гласът на щурците, може би […]
Душата на Другия е по-добрия свят, в който искаме да останем завинаги и любовта идва като смъртта. Не уцелваме вената на живота и от сто опита, но махаме главата си от раз с последните стихове на радикалния фронтмен на апокалиптичното […]
Проклет да е петелът, който събуди утрото. Не искаме да гледаме света на хората през прозореца. Вселената ни повече не се раширява. С удоволствие ви представяме чудесния сън в лятна нощ на една от най-талантливите авторки на Нова асоциална поезия […]
Женихите ще погребат Итака, но през морето пътува Мария и спасява удавници. Цигарите ни са светулки, а думите – гълъби, които знаят как да умират и да летят. Продължаваме отвъд Вратата на Крилете на желанието на електронно списание „Нова асоциална […]
Представяме ви дебютната публикация на страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“ на Рада Асенова. Авторката представя себе си по следния начин: „Аз съм Рада Асенова. Започнах да пиша и рисувам в ученическите си години. После за дълък период от […]
Сбогуваме се с вятъра и от пролетта запазваме себе си. Живеем с песента на птиците нощем. Изчезваме безследно в бездната на Другия с най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия – Ива Спиридонова. Александър Арнаудов […]
Инжектирай в мен от себе си, за да предозираме заедно. В юбилейния апокалиптичен брой 20 на нашето издание ви представяме най-новите стихове на един от най-талантливите и различни млади български поети – Мартин Костов, автор на две много силни, емоционални и […]
Хората, които са истински с нас, живеят в тъмното на сърцето ни. Във вечната нощ на апофатичната Любов и в мрака на душата ни. Представяме ви най-новите стихове на д-р Айча Заралиева в зимните вечери на списание „Нова асоциална поезия“. […]
Бог съществува в очите ни, когато се гледаме. Сърцето ни е криогенна камера и пръстите се ронят като скреж. Смъртта е анамнеза на живота в стиховете на Миглена Цветкова. Александър Арнаудов * Разширяването на Вселената, Големият взрив и доказателството […]