Болката е куха отвътре. Животът няма лубрикант за никого. Търсейки себе си, свършваме в стиховете на Ивона Иванова и Александър Иванов. Александър Арнаудов ПРИАПИЗЪМ харесва ми просто да яздя живота зная как и ми се отдава да препускам в […]
Самотата е чудовищна, любовта – вечна, самоубийството – ежедневие. Отчуждени от света докрая продължаваме отвъд с най-новите стихове на фронтмена на Нова асоциална поезия Ивайло Мерджанов. децата първо спираш да чувстваш да усещаш фино тънко остро нещата вкаменяваш се […]
Няма да усетим смъртта, когато гласовете ни са болест. Научихме труповете си на любов, за да ги заровим и това е поезията, която е сърцето ни – в най-новите стихове на Ванеса Стефанова. Александър Арнаудов Помогни ми има книги […]
нали те намерих в сърцето на вятъра; нали ръцете ми те взеха от купела на бурята; нали грабнах те от пламналите длани на дъжда; нали те отнех от утробата на студения въздух; нали те извиках от скута на фъртуната; нали […]
Поезията винаги се връща на местопрестъплението. Предлагаме ви поредната саморазправа на Васил Прасков със себе си, писането и изкуството на апокалиптичните декемврийски страници на списание „Нова асоциална поезия“. поезията остава но за да остане трябва да те убие да […]
Зимата е сърцето на града. Старостта става песен в душата ни. Цъфтим и си отиваме в новите текстове на Лили Спасова. Александър Арнаудов роклята ми скучае ако стоя на едно място пътувам тогава цъфтим кактусовозелено и пясък […]
Животът е (сбогуване с) поезията, но никой не е по-голям от хляба на смъртната си присъда в най-новите стихове на редактора на НАСП – Васил Прасков, който на 28 ноември ще представи в София последната си книга – „Езикът, на […]
Липсва ни гласа от детството. Душата поема по своя път и тлеем в телата си. Отделечаваме се от болката в новите стихове на Невена Борисова. Александър Арнаудов * От детството единствено ми липсва гласът на щурците, може би […]
Душата на Другия е по-добрия свят, в който искаме да останем завинаги и любовта идва като смъртта. Не уцелваме вената на живота и от сто опита, но махаме главата си от раз с последните стихове на радикалния фронтмен на апокалиптичното […]
Проклет да е петелът, който събуди утрото. Не искаме да гледаме света на хората през прозореца. Вселената ни повече не се раширява. С удоволствие ви представяме чудесния сън в лятна нощ на една от най-талантливите авторки на Нова асоциална поезия […]