Чуваме гарванова песен, която танцува около душата ни. Всеки контур по тялото ни оживява и се връщаме при смъртните. В последния зимен залез на живота ни, обличаме студа, който ни полага във вечността на новите стихове на Иван Пецев. Александър […]
След изгрева се срещаме с мрака на нашето съществуване. Тялото е хармония и всички вени се сплитат на възел, за да ни напомнят, че сме живи. Гневът ни задушава, докато молим за любов в новите стихове на Ася Палева. Александър […]
Ръцете ни търсят път нататък, някъде след живота и смъртта. Едва когато продадем душата си, можем да говорим за спасение. Всяка близост ще възкръсне с вярата в новите стихове на Ива Спиридонова. Александър Арнаудов * срещнах ръцете им от […]
След гибелта ни спасява само усмивката на нечие присъствие. В тишината преживяваме чуждата смърт и разбираме, че времето не лекува. В съня откриваме, защо трябва да съществуваме в първата публикация на Димитрина Желязкова – Етина в списание „Нова асоциална поезия“, […]
Косачите събират останки от лятото. По лицето си усещаме лунички, които са карта на бягството ни от този свят. Откриваме хоризонта на времето в новата публикация на Радостина Драгостинова в рубриката ни „Източни пиеси“. Александър Арнаудов * безсъние горският […]
В нощта никой няма да съжали самотата ни. Задоволяваме нуждите си, като убиваме представите за други. Светът ни е саморазруха и само смъртта лекува в новите стихове на Ванеса Стефанова. Александър Арнаудов семейни нощи клошар търсещ дом наркоманка молеща […]
Светът е старчески дом и се друса със стихове. Вечно млади ще са само тези, които пият от кръвта ни. Представяме ви новите апокалиптични видения на най-радикалния жив български поет – Иво Цанов в Октомврийската ни асоциална революция. * […]
В главата ни се събират хиляди умрели дървета, изхабени за нечий живот. Търсим просветление в болката, но намираме само отровата на изборите си. Съдбата ни изтича в канафката в новите стихове на Стойко Русев. Александър Арнаудов просветление издирам сърпове […]
Представяме ви „Непробудните“ – новият класически триптих на най-култовия български поет Ивайло Мерджанов. Четете само в декадентската рубрика на нашето издание – „Нова асоциална класика“. Смъртта е навсякъде, защото я няма – животът е свръхдоза от теб. ВЛАКЪТ НА […]
photo : Kateřina Štefelová Късането на цветя е начинът на човека, да краде красотата от всичко. Обикаляме света сами, докато реалността ни срязва на две в новата публикация на Ерик Давидков. Александър Арнаудов A PLACE WHERE WE CAN MEET […]