Самотата е котка, търсеща на кого да подари живота си. Не чакаме нощта, за да запознаем кожите си. Нашето лято е септемврийски залез в поезията на Христина Панджаридис. Александър Арнаудов * септемврийски залез все по-късо нашето лято […]
Зависимостта е балансът на времето. Домът ни се превръща в крепост, която всеки може да разруши. Друсането и парите опитомяват хората в прозата на Алекс Томов. Александър Арнаудов Освен ако не получа нещо в плик – Освен ако не […]
Душата е море, което чака своето име. Сънуваме очите си и тяхната безбрежност. Отиваме там, откъдето никой не се е завърнал в стиховете на Лили Спасова. Александър Арнаудов * душата ми – море което чака свое име сънуване […]
Чакаме небето да изплаче болката. Облаците ни затискат във времето. Издигаме се нагоре и вдишваме реалността в стиховете на Боряна Богданова. Александър Арнаудов * чакам небето да си изплаче болката за да измета след нея от балкона и моята […]
Родена съм на 10 октомври 1955 г. в гр. Първомай. Завършила съм българска филология и преквалификация по английски език в ПУ „П. Хилендарски”. Публикувала съм стихове, разкази, приказки, афоризми, есета, критика, преводи и журналистически материали в периодичния печат и в […]
Мъката открива света. Вървим напред през времето. Прелистваме страниците на живота в поезията на Людмила Петрова. Александър Арнаудов МЪЧИТЕЛНО Мъките на майките никога не свършват. Малките мислят, че откриват света. Минутите милеят за тяхното невежество. Страниците на живота […]
Забравяме как се плаче. Тялото става спомен. Отваряме очите си и затваряме сърцето в стиховете на Ася Палева. Александър Арнаудов * Отворих очите си и затворих сърцето за всичко, което ме наранява. Забравих как се плаче. Полегнах върху ангелско […]
ИНТРОДУКТИВНО Бях десети клас. И.Г.Б., са счетоводител, също. Татко му работеше Генерален Циркове и куполът още не бе падал. Щом влязохме за веч.представление, разпоредителките както винаги ни настаниха в лявата централна ложа, не в дясната. Преди антракта. Дойде една дълга […]
Прозявам се. Прозорецът е отворен, а насреща самотната бензиностанция ми напомня за Хейли, за Кинг… Стана хладно и се загърнах с моето одеяло. Пия и драскам глупости по септември. Моят месец. Прозявам се… нервите се отпускат… злото е нахранено и […]
Пропътуваме пътя от земята до небето. Живеем в корема на мрака. Изтичаме през раните си в стиховете на Ани Димитрова. Александър Арнаудов * някой ден ще натоваря всичките си желания в лодка и ще отплавам в сърцето на океана […]