Париж гори под глезените ни. Сенките под моста ни шепнат. Отваряме хоризонта на страховете си в стиховете на Милен Пеев. Александър Арнаудов Плачещи картини Прилива на косерите промива подсъзнанието на дърветата в картините, недосегаеми от бурята, но пейзажите […]
Простотата на битието се крие в сложността на структурата на капките. Смисълът му се таи в причината им. Вода сме. Изтичаме, за да се завърнем покръстени с нова причина за живот. Разказът за отмиването от бреговете на времето и вливането […]
Нямаме резервен живот. Пишем за да спрем да обичаме. Прераждаме се в хора в текстовете на Диана Димтрова. Александър Арнаудов * мога да напиша най-дългото любовно стихотворение в рими и стъпки но не искам съществувам напук по камю и […]
Четем по устните и сочим обесените обувки на жицата. Търсим безцветието на очите. Времевите потоци минават в стиховете на Гергана Георгиева. Александър Арнаудов * Литконюнктурата и вечните кредити от курса по творческо писане прегърнати оргазъм и пиянство под синьото […]
Слагаме маски и сънищата се повтарят. Мечтите не помнят посоката си. Забавяме времето в поезията на Анабела Крумова. Александър Арнаудов Just do it прецеждаме личностите за да няма остатъци от минало сменяме им кожите с такива без белези забелваме […]
Джералд Шепърд е художник, график, скулптор, дигитален/ мултимедиен художник, фотограф, писател, куратор и администратор на изкуствата. Той също така се занимава с научно изкуство, пърформанс изкуство, концептуално изкуство, инсталации и среди (както и периферни творчески занимания като градински дизайн). Печели […]
Посокота на самотата е хаотична. Напускаме единственото си място в света. Нощта е мълчалива в поемата на Бадер Алсуейти. Александър Арнаудов Химн на самотата В онези вагони, които не водят до гара, твоята посока е хаотична като теб. Там, […]
Дъхът разбърква посоките. Девет зими се сливат в пролетта на душата ни. Всички пътища са белези в стиховете на Павлина Петрова. Александър Арнаудов С мирис на слънце след дъжд Понякога не съм жена, а Време Ефирно трептя през пространството […]
Зимата изяжда есента. Мракът се спуска в просъница. Търсим надеждата в текстовете на Ася Палева. Александър Арнаудов Нормалност Ребрата му са татуирани с орхидеи. Разпънат на масата на патолога лежи копнежът, че живота отново ще стане нормален […]
Държим звярът затворен вътре в нас. Прощаваме на всички и на себе си в поезията на Людмила Петрова. Александър Арнаудов Игра Слънцето върза чорапите си и се подготви да играе на карти. Реката му се подигра. […]
