Спасението е въжето в ръцете ни. Смъртта е самозащита срещу болката. Животът е оръжие за различни цели в прозата на Алекс Томов. Александър Арнаудов Пинята Никога не е бил нито толкова полезен, нито толкова забавен приживе, колкото като труп. […]
Елисавета Шапкарева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Живее и работи като журналист в родния си град. Има издадени две книги с хайку – „Тихо“ (2003) и „По здрач“ (2006), и една с […]
Събираме себе си от светлината. Гласът ни звучи в небитието. Животът е лабиринт на самотата в текстовете на Гергана Златкова. Александър Арнаудов * Сред слънчевите лъчи събирам себе си от разпилени отломъци залепвам с маджун душата си – прозорец […]
Звънът на великденски камбани възвестява апокалиптичната безбрежност на петия сезон. Пътуваме към края на времето и началото на света – безтегловно изчезваме в себе си и писането на Тодор Ников с безгрижно тихите априлски страници на „Нова асоциална поезия“. […]
Лечението на живота е експериментално и поезията е един от най-красивите му странични ефекти. Всичко произлиза от кръвта в най-новите стихове на Стефания Милева и апокалиптичните референтни стойности на списание „Нова асоциална поезия“. Всичко произлиза от кръвта всяко нещо […]
А след дългата зима намериха само ризата му на двора. Намериха я, като се стопи снега. Няколко диви теменужки бяха пробили излинелия плат и цъфтяха. Приличаха на малки очи. Марио Стоев-Анхело * а птиците ще чакат хората да се […]
Настана времето на Горгона Медуза и се опитваме с цялото си сърце да затворим очи и да се удавим в него завинаги. Слънчогледите гледат изгрева на края на света в поезията на Веска Георгиева и гръмоносния пролетен облак на списание […]
Слънцето ни наказва за спомените. Пътуваме към лятото. Намираме мислите си в новите стихове на Христина Панджаридис. Александър Арнаудов Снимка Пазя снимка с ръцете на мама. Черно-бяла фотография. Черното е фонът, светлото са ръцете. В дни, когато свещите са […]
Отдръпваме се от огледалото. Вирусът е нашата самота. Сваляме маската на света и се заразяваме от себе си в източните пиеси на Радка Миндова. Александър Арнаудов * опасен вирус едни слагат маски други ги свалят * бързи тестове […]
Витаем в паметта на града. Времето е прага ни на болка. Щастието ни убива за удоволствие в стиховете на Миглена Цветкова. Александър Арнаудов ЩАСТИЕТО е котка с тънки нокти. Гризе глезените ми. Обича да се катери. Преде с остър […]