Бистра Окереке е пазител на памет и в стиховете си обикновено губи себе си, но не и спомените. Защото знае, че в тях би се открила отново. И помни от ада до рая, от началото до края. Напускането, самотата, болката, […]
Потъваме в мълчание, когато не познаваме света. Истинската радост липсва и всичко води до пропаст. Не се отказваме да търсим себе си в новите текстове на Мона Стоянова – Хатиб. Александър Арнаудов Законите са променени 1. Пожелавам си този […]
Кръвосмешението е смърт примесена с болка. Измисляме световете си и ги търсим в очите си. Не оставяме следи в сърцето в новите текстове на Диана Димитрова. Александър Арнаудов * паметта ми не знае коя съм но ръцете ми са […]
Животът е затвор и вятърът на смъртта поглъща времето. Няма Бог, когато умираме в думите си. Оспорваме своето съществуване в новите стихове на Велислава Кандова. Александър Арнаудов Вятърът на смъртта животни скотове озверели без работа носят издути кореми към […]
Под клепачите ни залязва слънце. Забравяме всичко човешко в най-новите стихове на Людмила Петрова. Александър Арнаудов Разговор с некролог Един ден ще ви гледам от някой некролог, безмълвно ще ви говоря. А вие само ще въздишате с облекчение, че […]
Никой няма да ни направи отново от пръст и вода. Стигаме небето и тръгваме срещу себе си. Не остава нищо от човека в стиховете на Маргарита Черникова. Александър Арнаудов Зимна приказка По заскрежени хълмове с оголени гори и рехави […]
(Краят на) зимата е Рождество, новогодишния трамвай, снежната буря, голямата грипна ваканция на слънцето. С удоволствие ви представяме хайку от Зорница Харизанова право в сърцето на февруарския апокалипсис на Нова асоциална поезия. * зимно слънце стипчивият вкус на компот […]
Сутрин изпиваме страха роден в съня ни. Търсим себе си в черните сълзи на небето. Преяждаме със смъртта си в новите стихове на Ванеса Стефанова. Александър Арнаудов сутрин изпиваш страха роден в съня ми преяждам паник атака за […]
Сянката ни изяжда светлината. Тъмната част на душата ни чака отвъд. Слънцето се храни с мрак в новите стихове на Павел Павлов. Александър Арнаудов Няма да те помня Покръсти ме! Издълба безумния си кръст в гърба ми. Сега, със […]
Заличаваме времето от небето. Снегът засипва земното притегляне на сърцата ни. Бог изтрива очертанията ни в калта в новите стихове на Рени Васева. Александър Арнаудов * Небесата проблясват във локвите. Сини. А после ослепяват от жал. Само поетите могат […]