Дъхът разбърква посоките. Девет зими се сливат в пролетта на душата ни. Всички пътища са белези в стиховете на Павлина Петрова.
Александър Арнаудов
С мирис на слънце след дъжд
Понякога не съм жена, а Време
Ефирно трептя през пространството
докато не се завърна при теб
като късно Слънце
и всеки сърдечен удар на тишината
продължи в прегръдката ти
и заглуши думите:
„Колко дълго те чаках”
А твоят дъх разбърква посоките
за да се слеят в мен
По кръгове на хвърлен камък
Замръкват дните ми
А всички пътища са белези
по рамото на здрача
И топля с дъх следите.
Осъмват нощите ми
прогизнали от летен спомен
И зъзнат изранените мечти
и в тишината срещат мен
По мен
Кубче лед – огледало, което постепенно разлива
твоите черти по мен докато потънеш в дълбините ми
*
След девет зими преболели в десета – Пролет в душата
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021
