Ася Палева – Ребра татуирани с орхидеи

Зимата изяжда есента. Мракът се спуска в просъница. Търсим надеждата в текстовете на Ася Палева. 

Александър Арнаудов 

 

Нормалност
 
Ребрата му
са татуирани
с орхидеи.
Разпънат
на масата
на патолога
лежи копнежът,
че живота
отново
ще стане
нормален
 
 
*
Мъдростта не
ни отива.
Като децата
правим лудории,
за да забравим
за страха си.
Иначе ще
стигнем до
самотата,
в която се
предаваме
и осъзнаваме
колко сме
слаби и
немощни.
Мъдростта
не идва с
годините.
Господи,
Ти чувай ни
и никога не
изоставяй нас
Твоите бедни
деца.
 
 
*
Мокри
разноцветни
листа бродират
есента.
Парченца от хляб
примамват
измръзнало
куче.
Виното попива
в жадната
земя.
Вятърът
оплаква
живите.
Задушница.
 
 
*
Полумрак,
получовек
върви в
просъница.
Полуистини
бълва Интернет.
Полуизстинали
се мъчим
да живеем
близо до
нормалното.
Полудяваме ли –
кой ли от
полунормалните
ще ни каже.
 
 
*
Утринта ни
погали с
бяла есенна
мъгла.
Клоните
зашумяха
минорно.
Нямаше
надежда за
слънцето.
Ноември
бе такъв –
горд, наперен
и студен.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021

Comments

comments