Ивайло Мерджанов – Авторски залитания

МАНИФЕСТ ОТ БЕЗДНАТА НА СЪРЦЕТО

всеки връх е самота като гроба
в ниското царство на пръстта

един ден ще се намерим

завинаги

Ивайло Мерджанов

 

интервю с дума

– Напуснах страницата си преди четири години, – разказваше думата – оттогава скитам сама по света, работила съм и в елитни стихотворения, вярно изкарвах добри пари, но вкъщи си е най-хубаво. Капитализмът като цяло не ми помагаше много, навсякъде си оставаш чужденец, гледат те като втора ръка дума.
– Как се казваш?
– Обич ми е името.
– Имаш ли любим стих?
– Един куплет от Христо Ясенов. Мисля че всички трябва да го знаят, особено младите думи, които искат реализация в чужди текстове:

Аз нямам дом, където бездомен да почина,
ни пролетни градини в предутринна роса —
и аз съм като странник без подслон и родина,
и страдам под покрова на всички небеса.

 

тълкувание на думата «самота»

Два свята, които никога няма да се опознаят напълно, никога няма да научат докрай тайните си, никога няма да провидят в дълбините си — и никога светлината на едното сърце няма да освети напълно мрака в другото: това хората наричат любов. Две души — съвсем близки и безкрайно далечни, съединени само от крехката и невероятно тънка нишка на думите, обвити от ефимерната паяжина на споделеността, в мъглата на онзи призрак, който наричаме «заедност». Две планети, всяка със своята тъмна страна, невидима за другия — две тъмни вселени, в които блещукат малките звезди на чувствата, светещи с мъртвата си светлина, угаснали още преди да са видени от «другия»: не е ли всичко това достатъчно, за да направи хората безумно тъжни и отчаяни в своя неистов порив за единение, което е обречено още преди да се е случило, и се случва именно защото е обречено?

 

авторски залитания

На въпроса кое е повече – нещата или думите, можем да дадем точен отговор: нещата. Защо? – защото, въпросът така зададен, сам по себе си е нещо. Не, ще кажете вие, това е дума – въпрос. А какво е въпроса – питам – и ви отговарям: въпросът е намерение. За какво? За търсене на истината. Тя също е дума, ще възразите вие, но аз ще ви кажа че това не е вярно, защото истината е нещо. И всичко отвъд истината като абсолют, формира състава на нищото. А там вече, въпросът кое е повече – нещата или думите, няма никакво значение. И това също е нещо по отношение на нашето съществуване, което тепърва ще измисля имената, с които да осъществява себе си.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021

Comments

comments