Айча Заралиева – Избягай от себе си

Поезията като бягство от себе си към Другия. В единствено възможната посока: без минало, бъдеще и настояще – отвъд. Представяме ви най-новите стихове на д-р Айча Заралиева на зимните страници на Нова асоциална поезия.

 

*
След толкова години,
в които предавах себе си
и всичко, в което вярвам,
ще събера сили,
за да воювам,
да крещя истини,
да търся бъдеще,
което да си струва
да бъде дочакано.

 

*
Затвори очи и виж –
държиш ме за ръка
и вървим под дъжда.
Мълчим.
Водиш ме на топло –
в утробата на самотата ти.
Безмълвно ме събличаш.
Пускаш джаз.
Палиш свещи
и дълго гледаш
как се отразяват пламъчетата
по голата ми кожа…
А сега отвори очи
и ме целуни.

 

*
Пътуваш в мен.
Очите ти търсят
истории в очите ми.
А аз вече нямам минало.
Имам само теб
и цялото бъдеще.

 

*
Прегърни ме.
Днес съм самотен вятър,
останал от есента,
която отдавна свърши.
Прегърни ме.
Изморих се да бъда силна
и толкова много сама.

 

*
Ако се влюбя в теб
и избягам от всичко,
което стои между мен и щастието ми,
ще ме обичаш ли още,
за да има с кого да остарея?

 

*
Сънувам магични сънища –
като в наркотичен транс –
в прохладна стая
с огромни прозорци,
в красиво легло,
лежа с глава
върху гърдите ти;
чувам морски шепот,
а върху водата
има лунна пътека.
Прегръщаш ме
и тихо шепнеш
„Мразя миговете без теб!“.
А после чувам будилника.
Отварям очи –
в тъжната ми спалня
изгрява утро,
самотно като мен.

 

*
Избягай от себе си.
Съблечи миналото.
Забрави бъдещето.
Сънувай момента.
Точно този,
в който в два следобед,
в мързелива събота,
си прегърнал една жена.
И тя те обича.
И ти знаеш, че това е вечността –
да има кого да обичаш
в пролетно утро,
в притихнал четвъртък,
в началото на зимата
и във всички други мигове…
Обещание в началото на Новата година:

Ще изгладувам мечтите си –
да бъде леко тялото ми
и силна волята!

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021

Comments

comments