Петър Канев – Макбет 21

Човекът се противи срещу злото и доброто. Ние не сме свои. Търсим земното и небесното си царство в Макбет на Петър Канев. 

Александър Арнаудов 

 

МАКБЕТ 21

Земята стана плоска
от антиваксърки.
Патриоти оглозват
последните й мозъчни
гънки.
Краката на демона
са винаги добри
намерения
на някой верующ
във вещици.

 

БАНДЕРОЛА НА ЧОВЕКА

Всеки си има цена,
но си има и граници,
след които не я плаща.
Всеки може да се купи,
но никога не може да продаде
това, което не е негово –
душа, тяло, чувства, мисъл, дух.
Ние не сме свои.
А там от където сме
баркодове не съществуват.
Там горе има само барове
и много вина
без бандерол.

 

ТЪЖНИ ХОРА

Когато човек се противи
срещу злото,
се противи и срещу
Доброто.
Когато човек приема злото,
само така приема
и доброто.
А някои изяждат всичко.
И доброто, и злото, и средното.
Те са
тъжни
хора.

 

ЩО Е ИСТИНА

Виновни сме.
Исус е иракчанин.
Родителите му са бежанци
в Египет.
Кръстникът му е
асириец
в затвора.
Заради светлината
на странна звезда
ето всички пак сме
бебета,
жертви
на Агрипа
през декември
в Йордания.

 

КОЛЕДНА ПЕСЕН

Само мокра, някога бяла, риза
покрива голото й тяло
-на душата ми – Коледа –
в окъсана екс-самодивска дрипа
-боса в калта –
на Йордановден
-в топлия януарски
дъжд.
Ха сега!
На хорото по джапанки –
-да друснем шкимбето –
-в Калохер –
от пладне та чак
до старостилната
Бъдни вечер,
когато по смартфона ми се явява
-брадат нацист в Капитолия
-с фланелка „Да върнем лагера в Аушвиц“!
Масова шизоидност във въздуха
-е -заразна – невидимо-
Лявата ми ноздра не знае какво диша дясната.
Левият ми мозък не знае какво забърква другият
-в мрака.
А и да знае, левият ми слухов нерв си прави оглушки,
Пуска ми записи на 101 гласа в един -че не съм луд
и очният ми нерв ми прожектира клипа, в който някак си
съм още на 20 –бандера роса –аванте пополу-
-с червено знаме –

фъфлиме си с Троцки.
След 600 години след Ренесанса ми
-в слятата светлина на Сатурн и Юпитер
от лудо младо се превръщам – е –
-просто в лудо.
Пълзящата депресия тече в ток-
-коварен вид-
-вътре в гръбнака ми,
но аз-а се с-правя, че не ми личи
-заразата,
– че я карам напред някак
-безсимптомно.
Нощем събирам всичката си мърсотия
-в стъкленица –
-но няма да я нося
-на изследвания.
На Богоявление счупих стъкленицата,
но от там не излезе никакъв
Гълъб –
Едно стъкло преряза средния ми
пръст
-и пръсна –
-кръв –
-като фонтан.
И изобщо не знам какво излезе. Може би.
Помен
от спомени
как на коледната трапеза се пълня
с чуждо РНК-
-холестеролът пламва като олио Роса
– в нажежен тиган
-в стомаха ми
-и изкарва изотзад с подозрителен звук –
-всичките ми коледни призраци.
Призрачето на отминалите коледи
-страда от подозрителна –
-амнезия.
Не помни вече детството ми.
Какво се случваше на 6ти януари
-през 70-те
-по 7 ми липсват там първите 7 –
От тях помня само чествания –
-на рождеството
-на Христо Ботев
-и едно квичащо в адски ужас
-бягащо прасе

със забит нож в челото
-как пръска кръв –фонтани –по двора –
-навсякъде
-в село Стояновци.
Помня първата ми бъдни вечер
-строен на плаца в пълно бойно
-снаряжение – с противогаз
-запушен –
-в топлата мъгла
-в Китай,
-където никой не празнува.
Помня купон в Стрелбище,
-разговор за екология
-и Питър Гарет –как се цепи,
-че леглата ни горят.
И после помня Пирогов –
-как ме рязаха през кръста –
-с ръждива ножица
-и вадят с лъжичка килограми гной
-от коремната ми кухина –
-упойката не хваща
-и все още не хваща.
Не мога да забравя образа на мъртвия приятел
-размазан под колелата на влака
-като Ана Каренина – наркоманката –
-в тиха нощ –
-безкрайно тиха
Нощ
-затворил съм –
-душата си в мазето –
-държа я за заложница –
-духът ми –вече изнасилен –
-ще й отмъсти.
Доставчи-цици-те на вериги
-идват в полунощ от ада и ми тракат
-в главата
верижните
реакции.
Единият – дух – тръмпир – смуче кръв от дясната ми вена
-а източният путиняга май ме дебне порнографски
-бебел таласъм Пеевски ме хапе по опашката
-и цялата ми кожа се изприщва там
пред очите на призрака -шкембелия
-на днешните ни Коледи, пардон – сизънс грийтингс –
-вурстче пред театъра –
-забравен телефон на пейката –
-болка в сърцето –
-живо коледно дръвче,
-чака неизвестното
безпризорно

-в жегата –
-в двора.
А призракът на бъдещата Коледа –
-изобщо не дойде –
-изпратиха ми пак детето-старец –
призрачето
-на отминалото.
Видях се с мъничко бебе в ръцете си –
-толкова топло, че чак ти се плаче
-от смях и ридаеща радост.
Видях пет плюшени играчи по бедната елха
-без други украшения –
-най-неземно
-красивата.
Следи в снега, фенер в парка, шейна
-и гардероб, прояден от дървояди –
-вход към Нарния.
И Нарния –
-говорещи лъвове,
-говорещи крави
-орли-закрилници –юнашки птици –
– и пеещи снежинки ангели –влъхви –
Години, години, години –море
-неземна светлина
-в лилаво-пембени залези
-и в шум от крила, крила, крила
-прегръдки и сълзи и смях
-и четири усмивки пред трапезата –
-във въздуха, във въздуха, във въздуха –
-най-хубавото, от което
-да заплача.
Замаян, възхитен, замъглен от сълзи –
-котешки усмивки –
-моите най-добри приятели-призраци -ангели –
-скриха ключа.
Загубих-а ключа от мазето.
Но тази нощ –в богоявление-
-показа ми Стоян в китайски магазин
-в Редута ме заведе
-към другото мазе.
Щрак щрак – със весел смях – в неудържима радост –
-отключих –
– всичките камбани –
-зазвъняха –
-Ела! Излез! Дух лазерен! Люк!
-Ела душа! Ела, Леа! Ела, Амидала! Ела, Шарлот Бронте!
-Стани!
-Излез!
Доставчиците на вериги

-пак се провалиха.
Издъниха се –
майсторите им.
Стани! Излез!
Стани! Излез!
Стани! Излез!
Ти пак се връщаш,
-Най-сетне – ти се връщаш –
–ббблуднице
Несретна!
 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021

Comments

comments