Васил Прасков – Секс, наркотици, джало

Новото десетилетие започна като филм на ужасите – светът върви към своя край и на финала ще разберем кой е убиецът. Представяме ви най-новите стихове на почетния редактор на Нова асоциална поезия – Васил Прасков в гъстата апокалиптична януарска мъгла на поредната 21-ва година.

 

краят на историята

незнайният войн си пали цигарата
от вечния огън
и ми духа дима в лицето

 

от гъза в устата

светът днес е секс с животни
но без животни

 

гравитация

поетите са лоши любовници
казва айседора дънкан
не могат да го вдигнат от пиене
и наркотици
добавя джим морисън
и се обръща в гроба

 

секс, наркотици, джало

остарява като бъдещето си –
въздух в дроба на времето
черната ръка на слънцето
се гали сама

 

коледа е лятото през зимата
тъмната алея на сърцето
където се крие убиецът
на нищото

 

гладът

каза че искаш да напишеш
стихотворение за хляба
във всички цветове на черното
направи го
и го изяде

 

филми на ужасите

светът върви към своя край
и на финала ще разберем
кой е убиецът

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021

Comments

comments