Ивона Иванова – Поезия от първа линия

Започваме новата година и поредния брой на Нова асоциална поезия след края на света с поезия от първа линия в борбата с живота и Covid 19. Представяме ви апокалиптичното дежурство в празничния Аушвиц на редактора на нашето електронно списание – д-р Ивона Иванова.

 

Дежурство

трябва да бъдеш някъде в 8
бързаш да пресечеш улицата
не внимаваш да не те блъсне кола
животът те блъска достатъчно
и седмицата минава
без дори да си се усмихнал

 

Тъга на физиката

дядо да ти набере череши
от дървото
на което после ще се обеси

 

Аушвиц

въздухът мирише на химическо чистене
изморени от маските
не се целуваме за сбогом

 

Empty world

возя се в трамвая
поредното сърце дробове и бъбреци
които се чудят защо са тук
никой не ми кашля в лицето
и въпреки това се изнервям

 

Мисля си за Коледа през август

уважаеми пътници
нека се пазим взаимно
не раждайте
не се бунтувайте
и не се оплаквайте
от самотата си
която като гърло на бутилка
ви поглъща по коледните празници

 

Too good with goodbyes

казвам сбогом без да съм те виждала
можеш да ме спечелиш
само с циганска любов и баница
под стъкления похлупак

не сме готови короната да си тръгне

 

Be here now

бъди тук сега
когато се чувствам като кофа за боклук
обръщат ми внимание само сутрин
и ме подминават
чувам гласове и слухове
мечтая да отглеждам боровинки

 

Шокова зала

една от последно
казваните истини
там никой не чува молитви
‘’Blame it on my ADD baby’’

възпитавам чувствата си
на добро поведение
щедрият залез
прилича на всичко друго
но не и на лято

 

Поезия от първа линия

събираме се в черни чували
вещите ни забравени в хладилни камери
напомнят че не сме просто статистика

 

*
„Получавам киселини от светлото бъдеще“ господин Н.

греем ваксините в лъжичка
преди да си ги инжектираме
памукови усмивки и дилатирани предсърдия
залитам в минало време

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 31, януари, 2021

Comments

comments