Невена Борисова – Ничий път

Артериите погубват своите удари по первазите на деня. Стоим пред лицето на тишината. Имаме цялото време на света за прелестта на смъртта в стиховете на Невена Борисова. 
 
Александър Арнаудов


Ничий път

Ничий път не желая,
не желая ничий път.
Мога да си представя милионите трасета –
артерии, по които е текла човешка кръв, 
милионите животи, утъпкани пътеки, 
охладнели или разтуптени сърца,
погубващи своите удари по первазите на деня.
Не желая ничий път, не обичам вашите пътища, 
обяди, вечери, концерти пред лицето на тишината.
Аз искам единствено време
да си представя смъртта. 
Точно такава, каквато е – 
мисля, че нашата същност е в тези
няколко дни преди нейното идване. И така,
аз стоя, разсъждавам под яркото слънце. 
Така си представям себе си и този стих. 
Аз пиша пред лицето на смъртта. 
Момиче, ще ме попита тя, толкова ли си
привързана към тази рокля?
Да, ще отговоря, напомня ми на мен, 
каквато никога няма да бъда. 
Тогава ще ме попита тя, има ли някой, 
когото би целунала. 
Разбира се, бих отвърнала – майка ми. 
Някой друг?, виждам как се усмихва смъртта. 
Да, бих отвърнала, непременно.
Бих прегърнала и всички приятели, с които 
не успях да се посмея така, както трябваше – 
а и как бихме могли да приседнем по тези пътища, 
тук 
иронията денонощно устройва своите серенади. 
Има ли нещо, което би написала?
Ще си помисля, може би не. 
А което би прочела? 
Разбира се, това би било писмото, което Бог
никога няма да ни напише, не и преди да умрем. 
Ти си оптимист, казва смъртта, 
нима смяташ, че той би ви написал и ред?
Разбира се, казвам, 
така както някога написа и моето име.
А сега, дай ми моите няколко дни, 
имам цялото време на света, 
с него няма да направя нищо,
но нима в това не се състои 
прелестта на смъртта?

 
 
*

Три самолета прорязват нощното небе.
Какво, ако ти кажа, докато ги гледаш
успоредил с тях брадичка,
няма никакво значение на кой от тях
би се намирал ти.
Ти знаеш, независимо от посоката си,
някои самолети излитат,
други – не,
някои кацат,
други стават отломки,
това е всъщност същественото.
Какво, ако ти кажа,
твоите мисли и чувства нямат значение,
всяка радост като масло изгаря в огъня и
всяка тъга къкри, докато нищото погълне съда.
Три самолета прорязват нощното небе край
облаци, които са може би огризки от нещо
по-важно и по-голямо, което
вечно се изплъзва.

Какво има значение?
Трудно ми е да обясня.
Това стихотворение не носи друго,
освен спокойствие.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments