Спаска Гацева – Безкрайният човек

Птиците падат с прерязани ноти в гърлата. Прагът ни пази от потънали морета. Слагаме край на дъха си в поезията на Спаска Гацева. 
 
Александър Арнаудов
 
 
Запетая
 
Сложих точица на дъха си.
Животът ѝ врътна
една заврънтулка.
 
Толкова ли съм
важна още?

 

*
падаха птици
някой прерязал е
всички ноти в гърлата им

 

*
прагът е
който ме пази
от потъналите морета

 

*
истина е
че съм тайна
за безкрайния човек

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments