Христина Панджаридис – Наивност

Сънищата се разтапят по устните.  Оцветяваме картата на зимата. Наивността е нашата врата в най-новите стихове на Христина Панджаридис. 
 
Александър Арнаудов 
 
 
Сладост
 
всеки ден гледа
трите
необрани смокини
в двора
на тези хора
им е сладко
вътре

 

*
захарен памук
по устните му
твоите сънища

 
 
*
есенна пътека
слънцето зад девет планини
в десета
 
 
Наивност
 
Наивността е твоята врата.
Държиш я постоянно отворена
и броиш гостите.
Слагаш ги да седят на пода,
в коридора,
по коленете ти.
Я, колко народ.
И оставаш гладна.
 
 
*
Цветя от сънища бера нощем
оцветявам картата на зимата
твоите ненабрани
увяхват
под езика ти
 
 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020

Comments

comments